Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2018 12:28 - Ангелите на квартала - Ева и Ребека
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3487 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Някои работи не отиват на жените. Например да бъдат като валяк, който прокарва път само до своето цвете, смачквайки по пътя дотам цветята на другите. Или пък да бъдат отмъстителни като мъжете. В края на краищата те прибавяха към живота, не отнемаха от него.

Това си мислеше Ангел, докато се прибираше към къщи от разпит в Районното. Но като се вземеше предвид, че той не успя за определения срок - така да го кажем - да захване и задържи около себе си ни жена, ни деца, нямаше и коте, може би... и той самият не се вземаше насериозно. Просто записваше случките около себе си и размислите, които предизвикваха те у него. „Градеше своя зид“ от думи, пък дали този „зид“ би оцелял след време за нещо, не зависеше от него, беше си чист късмет.

 

***

В Новото районно управление на МВР казваха защо „те викат на разговор“. За разлика от Старото РУ, където искаха сам да си кажеш защо са те прибрали. Така Ангел научи, че причината да го викнат за справка беше донос за него, написан от жена, негова съкварталка. Преди половин година в квартала му се бе случило убийство, което и до този момент оставаше неразкрито. А той, Ангел, според донасящата жена, знаел кой е убиеца, но не е съобщил на властите за това свое знание.

Добре, че времената на добилия комунистическа „зрелост“ социализъм си бяха отишли. Иначе Ангел щеше да го одуха тошовия, като стой та гледай. Убитият беше щатен служител на комунистическата Държавна Сигурност на районно ниво – завеждаше доносите на своите подчинени в квартала за техните съседи, приятели, колеги, роднини, систематизираше ги и ги донасяше „по-нагоре“. Жената, написала доноса срещу него, беше подчинена приживе на убития кадесар и това го знаеше целия квартал. Явно след неговата смърт тя не е била освободена от тези свои задължения. Това бяха факти, които веднага можеха да бъдат проверени от следователя, който го разпитваше днес. А той сигурно го беше направил предварително, защото изобщо не ги оспори и ги „допусна като страна по делото“, както се казва. И нататък беше лесно в една правова държава. Убиецът признаваше вината си в писмо, адресирано лично до Ангел, понеже двамата бяха приятели от детинство. В него го молеше да оповести пред всички съкварталци мотивите му за убийството и така беше нагласил нещата, че писмото му да стигне до Ангел след като той вече щеше да е умрял от неизлечимата болест от която страдаше приживе. Така се и случи. Вдовицата на Михаил, така се казваше убиеца, без да подозира каквото и да било, постъпи така щото писмото-признание да стигне до адресата си. Това се случи половин година след смъртта на Михаил. За тези 6 месеца убийството не бе разкрито, следствието прекратено и не можеше да бъде подновено, защото извършителят беше вече починал. А Ангел беше изпълнил предсмъртната молба на приятеля си. Какво не й харесваше на написалата доноса тайна сътрудничка на ДС?

Разбира се, че го пуснаха да си ходи по живо по здраво след разпита в Районното. Какви „мерки да вземат спрямо него“, както беше написала тази ева в донесението си? „Мерки“?! – Тая в кой век живееше? За това, че България отдавна е демократична страна, не беше ли чувала? Пък работи учителка!?

Тази ева наистина се казваше Ева и беше учителка по физика в кварталното училище на НДК (разшифроваше се като „Неговият Днешен Квартал“). Пак добре, че не преподаваше история! Представяте ли си какви по-големи поразии би нанесла върху психиката на децата. На години след 45-те, семейна, с две деца. От „дневната смяна“ на кръчмата на Наско. Дневна, защото в училището на НДК нямаше стол и учителите от двете смени се събираха по обедно време да хапнат по една пилешка супа и по едно кашкавал-пане. Е, как да не я познава след като той самият и неговите приятели съставляваха „вечерната смяна“ на същата тази квартална „зъболечебница“. Вечерна, защото те работеха  на различни места в големия град и не можеха да отскочат до Наско по обед, както го правеха учителите от отсрещната страна на улицата.

Това не се отнасяше в пълна степен за него. Навремето като млад не записа висше и си остана с електротехникума. След промените пък настъпи строителния бум и търсенето на довършителни майстори като жичкаджиите скочи неимоверно. А той, освен че притежаваше търсещ ум, имаше и две десни ръце. Дори буквално. За него нямаше значение с коя ръка държи отвертката. Стана търсен ВиК, гипсокартон, дограмаджия. Като добавим и бащината му професия дърводелец... С две думи – той нямаше проблеми да се издържа сам. И освен всичко друго – по цял ден беше във водовъртежа на НДК-то.

Даже на Наско помагаше от време на време: дърва да нацепи за „водната риза“ на кръчмата, да ги подреди отзад, през есента да събере падналите листа по двора, през зимата да наглежда камината и я зарежда с материал. Обикновено тогава сядаше на масата точно срещу нея, да не пресича цялата кръчма на всеки двайсетина минути. Така, че служебно познаваше и „двете смени“. На три четвърти от тях познаваше и личните апартаменти, защото беше техен ангел оправител.

 

***

За разлика от Ева, Ребека „не я боляха зъбите“ и не беше редовен клиент на Насковата зъболечебница. За година време я влезе два пъти, я – не. Но Ангел я познаваше чудесно покрай апартамента й, който трудно може да се нарече „апартамент“, защото беше общо 32 квадрата. Барабар с входното антре. Вътре Ребека живееше с мъжа си и двама си сина. Големият, изкласил преди няколко години и висок към 1,80, малкият, гонещ батко си с 8 години. Ангел живееше на 60 квадрата, 64 с терасата, сам. Как се оправяха тези хора?! И за толкова години колко хора се разведоха, а те останаха едно семейство. В апартамент в който всеки квадратен дециметър имаше определящо значение.

Например те не можеха да си купят от магазина стандартни мебели, бяха твърде големи за наличното пространство. Правеха ги по поръчка – проектът на Ребека, изпълнението от Ангел. Той още помнеше един гардероб за спалнята: висок точно 2,48, едното крило беше 0,68х0,70, а другото – 0,40х0,70. Истинско предизвикателство за „бранда“ му. При цената имаха твърда уговорка - за материал и работа общо толкова, колкото струваше един стандартен мебел за това място в магазините на бившето ТПК „Кремиковци“. Ангел би направил всичко без никакви пари, за своя сметка, но Ребека и мъжът й бяха категорично против. Всеки труд имаше цена, която трябва да се заплати. И бяха прави.

Ангел никога не ги попита как са гласували на последните избори. Какво значение имаше това? Още един пример. Преди десетина години на път за училище – Ребека беше колежка на Ева, чакайки на светофара зеленото, видяла, че една кола фучи на червено и ще прегази някакво дете. Без да се двоуми се хвърлила напред, изблъскала детето встрани, но не успяла и тя да се дръпне. Колата я ударила тежко, лежа двайсет дена в „Пирогов“. Оправиха я докторите. Ангел не разпитваше за операциите й, знаеше само, че от удара при катастрофата се е отлепило стъкловидното тяло на дясното й око. Това нямаше оправия.

А Ева пишеше, донасяше... На нея стъкловидните й тела бяха у ред.

 

***

Такива неща, бай Ангеле. Те не само ми дават правото, но и ме задължават да запазя за паметта на новите българи как са живяли и какво са мислили техните бащи, майки и т.н. роднини - формирователи и приносители на техните днешни гени, които те утре на свой ред ще предадат на своите деца. Това не са високопарни или празни мои думи за изпразнена от съдържание и следователно ненужна вече Истина. Ако човек не се интересува какво са платили за свободата му неговите родители и я счита за даденост, няма по-лесна работа от тая да я изгуби за една нощ! Приемам само упрека, че изказвам мислите си „твърде засукано“, неразбираемо за простите хора. Но разбирането на някои неща е невъзможно, без наличие на поне няколко мозъчни гънки. Както казваше моя учител по математика - За да ви науча на математика, трябва предварително вие да преодолеете настръхването на косите си, когато кажа „Хикс“.

Както казах, считам, че познаването на историята на Рода и Родината е Изворът на нашата Река, която тече към морето, което е нейното Бъдеще. И че мое задължение и отговорност е „да се спускам“ по меандрите на реката и да описвам къде какви водовъртежи има по нея. Със сигурност съм видял, ще видя, само онези „водовъртежи“ през които минава „моята лодка“. Другите, които съществуват и през които не съм преминал, са на порядъци повече. Те затова и хората, които се спускат по „реката“, са – само за българите говоря – над десетина милиона. Вътре сте и Вие мои любезни и търпеливи читатели.

Да гледам, слушам, чета, после да мисля и обобщавам, и след това да пиша, разказвам, защитавам, повтарям... е Моят доживотен „бизнес“. Аз такава стока продавам. Е, „катедрата ми“, ще кажете, е малка, ниска, крайградска... Бре! Не само Аристотел е Учител. И после - него, Аристотел, кой го е учил? И ако той не е „бил в час“ като е бил млад, щеше ли на старини Филип да му плати да учи сина му Александър. Щеше... таратанци!

Е, те тази тема за размисъл мисля да обсъдим довечера „след 6 часа“ на чаша червено вино, ние посетителите на кварталната зъболечебница на Наско.

 „Я, ама то станало 6 часа! Имам час при зъболекар.“




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872311
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031