Постинг
26.07.2015 08:09 -
Как се става селянин? - І част
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10571 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2015 08:10
Прочетен: 10571 Коментари: 11 Гласове:
11
Последна промяна: 26.07.2015 08:10
Да, глаголът е правилен. Според националната статистика миграцията от града към селото е по-голяма от тази в обратната посока. Четейки тази вест, не я отдадох на нищо по-различно от това, че когато аз бях бременна, сякаш всяка втора жена, кят срещах по улиците, беше бременна. Та така някак днес не ми се вижда чудно, че ние не сме единствените, които бягаме от града. За разлика, предполагам от повечето, ние не отиваме да разработваме дядови ниви и да връщаме към живот бащини къщи. Аз – варненка, той – софиянец, събрал ни в двойка негово светейшество Интернета, взехме, че си купихме къща в село, в което кракът ни не беше стъпвал. Когато видяхме, че къщата се продава (в интернет – къде другаде?) за скромната сума от 6 000 лв, първо потърсихме информация в Гугъл за селото, къде се намира и т. нат. Беше февруари тази година. На 14-ти (паметен ден) дойдохме на оглед. Мъжът каза „Купуваме!“, макар, че аз бях постресната от вида. В този ден излязох на улицата, за да видя някой съсед. Така се запознах с бай Осман. Живее през къща от нашата. Сега съм си надула музиката и той еднва ли ме чува – „през къща“ е някъде към 500 м минимум. Та тогава бай Осман ми каза, че автобус идва в селото три пъти – аз мислих на ден, а се оказа на седмица. Стреснах се – отиваме в гиндирлика. Бяхме взели приятели за коректив, та благодарение на тях си стиснахме на 5200лв. Имахче срок до 6 март продавачът да си оправи документите, а ние да съберем максимално информация за Посабина и живота на село, в поповска община и всичко...
Когото и да питах – такъв имот – 2 дка, кладенец, триазен ток, три стаи на първи етаж, още две на втори, вътрешна баня, чешмяна вода, към 100 квадрата селскостопански постройки.... струва си. А и поредната моя мечта, която е на път да стане реалност...
Дойде 6 март. Нотариус. Отново посещение на имота. Предване на ключовете. Вече бяхме разбрали, че всички съседни къщи са обитаеми, че населението е българи и турци (вече познавах Осман).... Мина и това. На излизане от селото се запознахме и с най-ценният човек за мен тук – съседа Краси. За съжаление, много малко ни беше писано да сме съседи.
Дойде пролетната ваканция и ние пристигнахме. Носихме си багаж от първа необходимост. След всичките ми предупреждения към мъжа да има всякакви инструменти, той не беше взел най-необходимият ни. Та пристигнахме ние, разтоварихме колата. Вече знаехме кое помещение ще бъде кухня, кое дневна, кое наша спалня, кои ще са спалните за гости. Характерно, по-късно разбрахме, за района са печките между две стаи – вградени в стената – топлят и двете стаи. Веднага решихме, че стаята, от която се слагат дървата в печката ще е кухня, а съседната дневна. Но в кухнята имаше легло. Веднага то беше разглобено. Поразместихме това-онова и в дневната, поизхвърлихме малко боклуци и аз поисках да мия. Да, ама не. Петър пусна водата, ама тя не протече през чешмата, а през една тръба. Оказа се, че нямаме някакъв инструмент. С подръчни средства се борихме, помагах, ама нещата не се случваха. До момента, в който Краси не видял колата ни и се зададе от северозападния край на двора. Благодарение на Краси и сина му Тихомир, проблемът беше сведен до „няма проблем“. Междувремемнно взе да мръква и стана студено. Краси и Петър събраха дръвчета и запалихме джангала – така се нарича печката между двете стаи. Както бях със зимно яке, се оказах по тениска. Краси и Тишо си тръгнаха – кравите се прибираха....
През следващите дни вдигнахме падналата асма, Краси с трактор бранува двора – за оран беше късно. Никой не бше стъпвал в имота през последните три години, а през последните 10 не беше обработвано. Идвахме всеки уикенд – на 1 май засяхме домати – във Варна коренчето беше лев, а на пазара в Попово вървяха по 20 ст. Съседите Краси, Тишо, Дора – жената на Краси идваха по няколко пъти на ден – помагаха, даваха съвети... не бихме се справили без тях. Поне аз сигурно щях на рухна.
... следва продължение
Коледна приказка за Ценко и Митрофанка
Как се става селянин? - ІV част
Как се става селянин? - V част
Как се става селянин? - ІV част
Как се става селянин? - V част
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Офицер НАТО в подвале Алеппо выдал сигна...
Древните българи и канатицата, елбетицат...
Офицер НАТО в подвале Алеппо выдал сигна...
Древните българи и канатицата, елбетицат...
1.
bryunetsnakovalnia10 -
За кой глагол иде реч?! - "Селянин" е съществително, а тази дума "усещам" аз като "основа" в заглавието.
26.07.2015 09:46
26.07.2015 09:46
/Българският не ми е силна страна./
Интересно разказче, очакващо своето продължение.
Точно вчера, на една от срещите ми стана на въпрос, че България трябваше да заложи на земеделие /модерно, екологично/ и туризъм /основно исторически, национален/, а не точно тези два отрасъла от икономиката да ги сведе до абсолютния минимум /да не кажа нула/.
Поздрави и успех с... доматите /и другите "селски" задачки/.
цитирайИнтересно разказче, очакващо своето продължение.
Точно вчера, на една от срещите ми стана на въпрос, че България трябваше да заложи на земеделие /модерно, екологично/ и туризъм /основно исторически, национален/, а не точно тези два отрасъла от икономиката да ги сведе до абсолютния минимум /да не кажа нула/.
Поздрави и успех с... доматите /и другите "селски" задачки/.
Благодаря за коментара в същината му.
цитирайПрозвучало Ви е май не както трябва.
Мисълта ми беше, че заглавието някак си набляга на думата "селянин". Особено в светлината, че от разказчето се подразбира /поне аз така го приех/, че не сте се преселили за постоянно на село, а сте... приходящи.
И затова някак си глагола "става" в... 3-то лице, изявително наклонение май се пада /признах си, че не ми са силна страна тези работи/ за мен поне се "губи".
Разбирате ли?!
Питах с цел да се получи уточнение за "става" от заглавието ли иде реч или за някакъв... "скрит" глагол, който ми убягва.
Всъщност: я по-добре да не говоря неща, които не са стихията ми. Исках просто да уточня, че нямаше конфронтация в тона ми. Още повече, че изпитвам афинитет към Варна...
цитирайМисълта ми беше, че заглавието някак си набляга на думата "селянин". Особено в светлината, че от разказчето се подразбира /поне аз така го приех/, че не сте се преселили за постоянно на село, а сте... приходящи.
И затова някак си глагола "става" в... 3-то лице, изявително наклонение май се пада /признах си, че не ми са силна страна тези работи/ за мен поне се "губи".
Разбирате ли?!
Питах с цел да се получи уточнение за "става" от заглавието ли иде реч или за някакъв... "скрит" глагол, който ми убягва.
Всъщност: я по-добре да не говоря неща, които не са стихията ми. Исках просто да уточня, че нямаше конфронтация в тона ми. Още повече, че изпитвам афинитет към Варна...
И ние с жената сме селяндури от 5 години и е много готино. Както разбирам, сте големи късметлии, че комшиите са турци и съседът не е бай Мангал. Желая ви аборигенско щастие и изясняване на понятието "глагол" в по следващите перипетии, както правилно отбеляза Фрий Брюнетски.
цитирайКогато си селянин по рождение рано или късно се връщаш на село, където протича по добрата част на живота ти.
КОГАТО РЕШИХМЕ ДА СИ КУПИМ ДВОР НА СЕЛО- БЕШЕ ЗА ДА ИЗВЕЖДАМЕ ДЕЦАТА НИ В ПРИРОДАТА. БЯХА синовете ми НА 3 И 11 ГОДИНИ. Трябваше да си сложим някъде пчелина и си купихме двор без къща , без ограда, очертан от съседските имоти с върбалак. И това стана 1976 година. Продължението виж в моя блог след 2-3 дни
цитирайКОГАТО РЕШИХМЕ ДА СИ КУПИМ ДВОР НА СЕЛО- БЕШЕ ЗА ДА ИЗВЕЖДАМЕ ДЕЦАТА НИ В ПРИРОДАТА. БЯХА синовете ми НА 3 И 11 ГОДИНИ. Трябваше да си сложим някъде пчелина и си купихме двор без къща , без ограда, очертан от съседските имоти с върбалак. И това стана 1976 година. Продължението виж в моя блог след 2-3 дни
born написа:
И ние с жената сме селяндури от 5 години и е много готино. Както разбирам, сте големи късметлии, че комшиите са турци и съседът не е бай Мангал. Желая ви аборигенско щастие и изясняване на понятието "глагол" в по следващите перипетии, както правилно отбеляза Фрий Брюнетски.
СЕЛЯНДУР Е ДУМАТА С КОЯТО НАДМЕННИТЕ ГРАЖДАНИ ДАВАТ ОЦЕНКА НА НЕПРИЯТНИТЕ ЗА ТЯХ.
Поздрави ,колежке, завиждам ви , не унивайте ...
Обмислям сериозно въпроса и аз ...
С най - добри чувства и пожелания/ Юлия
цитирайОбмислям сериозно въпроса и аз ...
С най - добри чувства и пожелания/ Юлия
zaw12929 написа:
СЕЛЯНДУР Е ДУМАТА С КОЯТО НАДМЕННИТЕ ГРАЖДАНИ ДАВАТ ОЦЕНКА НА НЕПРИЯТНИТЕ ЗА ТЯХ.
born написа:
И ние с жената сме селяндури от 5 години и е много готино. Както разбирам, сте големи късметлии, че комшиите са турци и съседът не е бай Мангал. Желая ви аборигенско щастие и изясняване на понятието "глагол" в по следващите перипетии, както правилно отбеляза Фрий Брюнетски.
СЕЛЯНДУР Е ДУМАТА С КОЯТО НАДМЕННИТЕ ГРАЖДАНИ ДАВАТ ОЦЕНКА НА НЕПРИЯТНИТЕ ЗА ТЯХ.
Струва ми се, че в градовете и столицата живеят доста повече селяндури, отколкото в селата. Кеф ми е да се наричам, както ми харесва и не обичам да давам /и да ми дават/ оценки. Мога да ви цитирам и пасажа от Химна на Земледельскио Союз в подкрепа на моята теза.
born -" И ние с жената сме селяндури от 5 г.." Приемам това изясняване, че го казвате с добро сърце, затова , добре дошли в "Дружеството на селяните!"
Желая ви щастливи селски мигове, здраве и дълголетие!
цитирайЖелая ви щастливи селски мигове, здраве и дълголетие!
bryunetsnakovalnia10 написа:
Прозвучало Ви е май не както трябва.
Мисълта ми беше, че заглавието някак си набляга на думата "селянин". Особено в светлината, че от разказчето се подразбира /поне аз така го приех/, че не сте се преселили за постоянно на село, а сте... приходящи.
И затова някак си глагола "става" в... 3-то лице, изявително наклонение май се пада /признах си, че не ми са силна страна тези работи/ за мен поне се "губи".
Разбирате ли?!
Питах с цел да се получи уточнение за "става" от заглавието ли иде реч или за някакъв... "скрит" глагол, който ми убягва.
Всъщност: я по-добре да не говоря неща, които не са стихията ми. Исках просто да уточня, че нямаше конфронтация в тона ми. Още повече, че изпитвам афинитет към Варна...
Мисълта ми беше, че заглавието някак си набляга на думата "селянин". Особено в светлината, че от разказчето се подразбира /поне аз така го приех/, че не сте се преселили за постоянно на село, а сте... приходящи.
И затова някак си глагола "става" в... 3-то лице, изявително наклонение май се пада /признах си, че не ми са силна страна тези работи/ за мен поне се "губи".
Разбирате ли?!
Питах с цел да се получи уточнение за "става" от заглавието ли иде реч или за някакъв... "скрит" глагол, който ми убягва.
Всъщност: я по-добре да не говоря неща, които не са стихията ми. Исках просто да уточня, че нямаше конфронтация в тона ми. Още повече, че изпитвам афинитет към Варна...
Напротив - смятаме тук да живеем.
zaw12929 написа:
born -" И ние с жената сме селяндури от 5 г.." Приемам това изясняване, че го казвате с добро сърце, затова , добре дошли в "Дружеството на селяните!"
Желая ви щастливи селски мигове, здраве и дълголетие!
Желая ви щастливи селски мигове, здраве и дълголетие!
Благодарности за чудесните пожелания !
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450