Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2013 04:41 - Сомбрера, маракаси и палми
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове:
0



 Дисклеймър: Не очаквайте хронологична история на популярната музика, тъй като аз изваждам спомените си в порядъка в който аз съм бил запознат с даден изпълнител или стил. Така че нищо чудно Стравински да се появи след Кинкс и Ксанакис след Вангелис

 

Сомбрера, маракаси и палми

Кой ме вика, кой ме чука?

Фото “Мексико” е тука.

(популярен възглас огласящ социалистическите плажове )

Социалистическият труженик работеше. Работеше та чак пушек се вдигаше по ония времена за които става дума. Просто нямаше къде да ходи та да не работи. А вземе да се ослушва, а са го натопили че е саботьор, провокатор или нещо също толкова грозно и отвратително.

Виж заплащането на този труд не беше това което на него му се искаше да бъде, ама сега то не може всичко да имаш, нали? Тя – партията, нали беше работническа по същност та намираше начини как да изтъкне своя авангард. Най-трудолюбивите все биваха възнаграждавани по някакъв начин, виж пари можеше да не намерят за тях, ама я на агиттабло “Те са нашата гордост” ще ги изтипосат, я някакво там флагче ще им дадат и даже с карта за почивка на море можеха да се сдобият. Партията беше строга, но справедлива. Ти бачкай, изпълнявай си там трудовите норми, съкращавай петилетки и рано или късно ще бъдеш оценен. Бачкай, брато и ако продължаваш с това темпо някой ден може и във вестника да те пишат и на кинопреглед да те покажат.

И нашия – какво да прави? Ами ще бачка, къде ще ходи.

Работи си, значи той, ама то само работа – някак си...не върви. Трябва и забава. Нали така? В края на краищата социалистическият работник трябва да има и свои мечти там, някакви си. Стремежи и разни други такива тънки работи. Нали в края на краищата за него го градим тоя строй! Той да владее. Така че, определено трябва там и отдих и култура. Е, може и малко агитацийка покрай това, щото пък то само един гол отдих си е загуба на време, в края на краищата. Е, ама пък и покрай политически ангажираната забава се присламчваше някак си и оная – другата.Ами човещинка си е. То не може само: бъхтай, бъхтай, бъхтай...на човек му се иска и да се поразпусне...и на кино да отиде и нещо музика да послуша и най-вече да отиде на море. То – морето си беше нещо към което и ние- децата на социалистическите труженици се отнасяхме много положително. Аз, като всяко нормално дете, също обичах да ходя много на море и за мое най-голямо щастие не пропусках година. А то морето освен че изпълнява своите заздравяващи организма функции, също така предразполага летовниците и към веселби. А веселбите в общи линии не са веселби без музика.

"Щот като погледнеш какво да правиш на морето вечер? Айде през деня се печеш там, плуваш, заздравяваш се, снимаш се я като бедуин на камила, я като мексиканец със сомбреро, изобщо зает си с телесната си същност, ама вечер? Е вечер е времето за душата. Да седнете там с китарите, да си посвирите, да запалите огън и изпечете рибки, да се натискате разбира се, да гледате звездите романтично и да си мечтаете за някакви чужди земи с екзотични ритми и палми. Ами на социалистическия труженик по онези години представата му за екзотични страни бяха: предкастрова Куба, Мексико и Бразилия.

Дори и акустичните китари от онова време бяха инкрустирани с палми и мексиканци и всички онези мургави индивиди умреха да се правят на мексиканци. Ще пуснат едни мустачета тип “курвенска вежда”, ще залижат косите назад, ще сложат белите ризки, ще ги закопчаят догоре, ще вдигнат панталоните си високо – така че найлоновия колан да е над пъпа, ще лъснат обувките и чак от кеф ще се провикнат с онзи характерен фалцет: ай-ай-ай-ай...и ще замечтаят за Темпико, Гуадалахара, Панама и разните там други населени с ония тарикати от филмите места със звучни имена.

Всичко това разбира се, се развива прожектирано на съответния звуков тапет сътворен от плачещи хавайски китари, кукуригащи тромпети и тропотите на всички онези екзотични ударни инструменти: конги, маракаси, гуира, тимбали, кастанети, кабаси, бонгоси и т.н.т.

От тези екзотични времена най-ярки спомени в детското ми съзнание са оставили:

1. Кралят на мамбото – Desi Arnaz с Babalu и Cumbanchero, която се изпълняваше от запотените наши ентусиасти мимикриращи “отворени кубински пичове” като: Ааааа, тумба, тумба, тумба, тумбакееееро ( някак си съвсем по-приемливо за ухото, нали? Хем тумба, тумба, хем пък – тумбакеро...друго си е.) ето за по-младото поколение няколко малки звукови консервички (просто да видят за какво става въпрос ):

2. Най-кадифения глас който някога съм слушал - Слим Уитман. Йоделиращия като алпиец прадядо на кънтри музиката облива своята мъка с плачещи хавайски китари и потапя слушателя в по-гъст чувстен сироп и от този на баклава сара(й)лия! Ето и малки семпълчета (за неслушалите го ):3. Човекът който популяризира прародителя на регето и ска-та – калипсото: Мистър Хари Белафонте с неговите жизнерадостни пощипвания:

Day-o(Bannana Love song )( въпреки че не бях виждал тогава банани предполагах че са нещо ужасно вкусно. След години разбрах че наистина са вкусен плод ) както и Angelina и Matilda. Да не забравим и сърцераздирателната баладаКу-ку-ру-ку , Палома.

 

4. Певецът от Мексико (любимеца на моя приятел – Миро Циганина, който си мечтаеше да избяга в Америка, да си купи точно като неговото огромно сомбреро, кадифен костюм и “Кадилак” с огромни криле...да се снима с тях и да изпрати снимки от там на всичките си приятели и врагове...чух че се оженил за някаква гъркиня, която беше крупие в “Ню Отани”...след това му изгубих следите...дали е изпълнил мечтата си днес – виж това не знам ) – Луис Мариано.Този филм-мюзикъл в който играеше и Бурвил, доколкото си спомням беше хит в София и много от лелките които познавах бяха влюбени в пластичния глас на испанския хидалго.

 

5. Заразоносителят на боса новата у нас – филмът “Черният Орфей” с музиката на Антонио Карлос Жобим и Луис Бонфа. След това разбира се появиха и Стен Гетц и Аструд Гилберто. Въртяха се до припадък – Момичето от Ипамима, One note samba, Desafinando e.t.c...

image

 












Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 804086
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031