Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2020 21:49 - Лондонското четвероевангелие от цар Иван Александър
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 5376 Коментари: 7 Гласове:
40


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  Лондонското четвероевангелие е един от документите. останали от управлението на цар Иван Александър. Владетелят е  за нас сравнително успешен, като плюсовете и минусите му съм разгледал в отделна тема:
http://barin.blog.bg/history/2017/12/09/polojitelnoto-i-otricatelnoto-pri-upravlenieto-na-ivan-aleks.1581946?reply=5192572
                  В темата подробно са отбелязани и обяснени положителните черти и оптрицателните от неговото четиридесетгодишно управление. В учебниците на учениците управлението на цар Иван Александър( 1331-1371 г.)е охарактеризиранои като"Втори златен век" за България.
image
 
                       Цар Иван Александър( на снимката)  застава на престола като изгонва наложения от сърбите след злополучната за България битка при Велбъжд( Кюстендил) през 1330 г.  цар Иван Стефан. Среъбското протеже се задържа на българския престол около година. 
                Евангелието от цар Иван Александър( 1331-1371 г.) се нарича Лондонско. Ето съдържанието му:
            "Слава на Светата Троица, която е възхваляване на нашия Бог, Който изпълнява всяко добро начинание започнато в Негово име, защото от Него произлиза всичко, всяко начало и всеки край. Написа се този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение Христово и на Неговите божествени ученици апостоли наречен Четвероблаговестие. Не заради външната красота и ярки цветове злато пресукан лен или заради скъпоценните камъни и диаманти на декора, но заради вътрешното свещено слово..."
   
          
 
                     Две от страниците на Лондонското четвероевангелие.
                   Иван Александър е не само последният ни голям владетел. Той показва качествата си в особено трудно време: безкрайни външни конфликти, тенденции към феодално раздробяване, социални проблеми, които стимулират ересите. Ако цар Петър през Х век управлявал над 40 години една стабилна България, то Иван Александър почти толкова време поддържал относителна стабилност, нерядко на ръба. Но личностите често са безсилни пред мощното разместване на геополитическите пластове. След епохата на Петър България пада под властта на Византия, а малко след времето на Иван Александър идва много по-дългото, петвековно османско владичество. През което българите, вече с изграден народностен дух, език и култура, ще съумеят да се запазят като нация".
                
Лондонско евангелие е документ с изключителна историческа стойност, който за българските медиевисти от последното столетие е подобен на Светия Граал. Частица от българското минало, изгубена в хода на османското завоевание в края на XIV в., Лондонското евангелие всъщност няма нищо общо с града, чието име носи в момента, освен в неговото качество на последно хранилище на ценния документ.
image

       Ръкописът, създаден през 1355-1356 година, първоначално е известен като Четвероевангелие на цар Иван Александър. От бележка на листове 274А-275Б, разбираме че текстът е написан в цялост от български монах на име Симеон, който вероятно е бил на служба при българския владетел по това време. Изготвената книга се състои от 268 пергаментови листа и е украсена с 366 многоцветни миниатюри. Има свидетелства, че гърбът и лицевата страна на корицата на евангелието са имали масивен обков от злато, сребро и скъпоценни камъни, но ценната украса явно е станала обект на кражба в даден етап. Миниатюрите на Лондонското евангелие са сред щателно изследваните аспекти на богослужебната книга и често пъти са окачествявани като най-изключителното постижение на българската живопис от периода на късното Средновековие. Засега се смята, че в тяхното изготвяне са участвали поне трима майстори-живописци, които вероятно са работели с екип от свои помощници. Нека сега обаче разясним каква функция е изпълнявало Лондонското евангелие, когато все още е било българско притежание.
         По своята същност Четвероевангелието е религиозен требник, съдържащ в себе си четирите евангелия (на Матей, Марк, Лука и Йоан) с подчертани пасажи, които да бъдат изказвани при изпълняването на литургия. Царските портрети в началото на документа показват владетелската фамилия на България, започвайки от самодържеца Иван Александър, посочен като „В Христа Бога верен цар на българи и гърци“ и продължава с втората съпруга на българския суверен – „новопокръстената“ Теодора. Около двете царски особи са синовете от втория брак на Иван Александър – бъдещият български владетел Иван Шишман и малолетният принц Иван Асен V.  Българите трябва да причислим Иван Александър към умерено сполучливите царе и да търсим позитивното при неговото управление. Грешките не трябва да се прощават, просто да се прави реална правилна преценка на действията.  
image
Карта на България мот времето на цар Иван Александър( 1331-1371 г.).
             Б
ългарския цар Иван Александър иматри  дъщери: Кера Тамара, Кераца и Десислава, които са деца на Иван Александър от неговата първа съпруга. Любопитство буди отсъствието на цар Иван Срацимир от владетелската композиция. Вероятно по това време най-старият син на Иван Александър вече се е отделил като суверен на Видинското царство и формално вече не се е числял към царската фамилия. Вместо него е изобразен деспот Константин, съпругът на Кера Тамара. Поръчителството на Иван Александър за изготвянето на Четвероевангелието кара много изследователи да заключат, че документът се е използвал лично от владетелското семейство при богослужения в дворцовата църква „Св. Параскева“ в Търновград. След падането на българската столица през 1393 година, под ударите на османските войски на Баязид Йълдъръм започва пътешествието на Четвероевангелието на българските царе. Напускайки завинаги родната България, първата спирка по неговия път е в Молдова, където според бележка, съхранена на лист 5А, книгата е закупена от молдовския владетел Александър Добрия (в оригинал Александру чел Бун).  Някои изследователи дори са склонни да спекулират, че носител на ценната книга е бил самият принц Фружин, който единствен от царската фамилия на България търси убежище на север от река Дунав. 
image
       В своите мемоари английският колекционер на артефакти лорд Робърт Кързън отбелязва, че открил царското евангелие в манастирската библиотека и бил впечатлен от неговото великолепие. При отпътуването си от „Св. Павел“, Кързън изненадващо получава евангелието като подарък от игумена на манастира. Според записките на британския пътешественик, духовникът иска гостът да отнесе със себе си някакъв спомен от своята визита в светогорския манастир. Английският лорд е шокиран от този развой на събитията и по собствените му думи „не бил в състояние да повярва, че случващото се е истина“. Впоследствие Кързон отнася царското евангелие, наред с други ценни артефакти, открити по време на пътешествията му в родната си Англия. Тойу го открива, като посещава манастира"Св. Павел" в Света гора.
           Евангелието на цар Иван Александър стана обект на нполитически пазарлъци: "Ще има Брекзит, но ни върнете четвероевангелието от XIV в."
          Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие) понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 367 многоцветни миниатюри, което го прави един от най-разкошните български писмени паметници от Средновековието. Едва след ХІV в. са създадени още две илюстровани евангелия в Молдова и Русия копирани от него. Преди това в ХІ в. са направени две илюстровани евангелия в Гърция, но те са в малък октавоформат и са написани с малък курсив, докато Четвероевангелието на цар Иван-Александър е в голям, квадроформат, написано с т. нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.
image
          Четвероевангелието е запазено изцяло. Липсва само една страница, липсва и богато украсения сребърно-златен обков със скъпоценни камъни, за които говори в своя пролог писмописецът монах Симон. Цар Иван Шишман също е притежавал този ръкопис. След падането на Търново през 1393 година, за да се запази е изнесено от страната в Цариград, а по-късно e откупено от молдовския владетел воеводата Александру чел Бун (Александър Добрия). Напускайки завинаги родната България, първата спирка по неговия път е в Молдова, където според бележка, съхранена на лист 5А, книгата е закупена от молдовския владетел Александър Добрия. Не може да се твърди със сигурност кой е човекът, с който Александър Добрия сключва договорката по покупката, но се предполага че въпросната личност е бежанец от рухващото българско царство. Някои изследователи дори са склонни да спекулират, че носител на ценната книга е бил самият принц Фружин, който единствен от царската фамилия на България търси убежище на север от река Дунав.

         Цар Иван Александър, през чието управление е написано Лондонското четвероевангелие. Датират го от 1355-1356 г.
         Подобно заключение действително почива върху известна логика, тъй като изначало книгата е била собственост на царското семейство на България, чийто наследник Фружин безспорно е имал право на притежание върху документа. Александър Добрия управлявал от 1400 до 1432 г., тоест в период, в който наследникът на българския престол действително се е изявявал активно и е набирал средства за походи и военни кампании срещу османците. С други думи, осъществяването на една сделка за собственост върху ценен документ като царското евангелие – самостоятелно или чрез посредник между двете владетелски особи – действително не би била невъзможна.Подобни становища, разбира се, на този етап са недоказуеми, поради липсата на достатъчно данни. По-сетнешната съдба на четвероевангелието се губи до XVII век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир "Св. Павел". За отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му изключително ценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие. Ръкописът от XIV в. съдържа важни данни за България.
image
        Първите българи, успяли повторно след изчезването от българските земи да видят евангелието са Богдан Филов и Петър Гудев през 1925 година. Впоследствие ръкописът е изследван много пъти от чужди и български учени, радвайки се на голям интерес и откровено възхищение. През 1971 година със създаването на Британската библиотека в Лондон Четвероевангелието на Иван Александър е предадено в нейно съхранение, където остава и до днес. Ръкописът е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“през 2017 г. С това той получава признание като един от най-ценните исторически паметници със световно значение. Не е изключено скоро да се състои едно своеобразно завръщане на Четвероевангелието на българска територия.
image
          Поръчано от цар Иван Александър през 1355 година, то е създадено само за една година от анонимни художници и писмописеца монахът Симеон, както той е отбелязал в своя послеслов. То съдържа 367 миниатюри от фризов тип, чието разделяне на отделни сцени представя над 600 визуални въведения в живота на Христос. Сред тях е известният портрет на царската фамилия и още пет портрета на цар Иван Александър със символна стойност. Четвероевангелието на цар Иван Александър е известно като най-разкошно украсения български средновековен ръкопис. То е запазено в почти идеално състояние.
image
           Други документи, свидетелстващи за случилото се през времето на цар Иван Александър са Зографската грамота от 1342 г. и  договорът с Венеция от 1346/1347 г.:
          "Зографската грамота е дарствен акт, издаден от цар Иван Александър във връзка с подаряването на село Хантак на Зографския манастир в Атон през 1342 г. Тъй като селото по това време се е намирало на територията на Византия, дарственият акт е бил потвърден с друга грамота издадена от византийския император Йоан V Палеолог. Това потвърждаване е свързано с мерките за ограничаване на дарения за църквата и всеки подобен акт е трябвало да бъде потвърден от владетеля на държавата, в който се е намирал дарения имот.

       Грамотата е написана на пергамент с размер 63x36 см. с полуустав. Златният печат липсва, но като цяло документът е отлично запазен. Хрисовулът се съхранява в Зографския манастир. За посочените  титли и длъжности в грамотата вж. терминологичните речници. В квадратни скоби са дадени някои пояснения и допълнения към текста.".

       Договорът с Венеция:"Грамотата е била  издадената от цар Иван Александър през 1347г. за да се уредят обтегнатите отношения с Венеция и да се регламентира търговската дейност на поданиците й в България. На 19 юли 1343г. във връзка с ощетяването от страна на българския цар  на венецианските благородници Николо Пизани с 1000перпера и Лоренцо Фоскарини с 4000перпера в стоки, които били отнети от пълномощника им Франческо Дандоло, който търгувал във района на Варна венецианския сенат взел решение и разпоредил на байула в Цариград всички венециански  търговци идващи със стоки от българското царство да плащат в столицата на Византия по 0.5% до пълното обезщетяване на ощетените. На 15.12.1343г. венецианския сенат във връзка с ощетяването от служителите на българския цар на венецианеца Орсато Бонинсеня и други възложил на байула в Цариград да оцени щетите, но той не успял да стори това. За да се регламентира търговията на венецианците на българска територия цар Иван Александър издал настоящата грамота".

Макар документа да е озаглавен „клетва и договор”, той е издаден под формата на грамота, в който подобно на актовете издавани в полза на светските и духовни феодали и тук владетелят едностранно определя правата, привилегиите и имунитетите на поданиците на венецианската република. За разлика от договорите тук липсват клаузи регламентиращи положението на царските поданици на територията на Венеция. Заради развитието на феодалните порядки и закрепостяването на голяма част от населението през ХІVв. търговията в Европа на практика се е осъществявала предимно от свободните градове, като Венеция, Генуа и Дубровник.

Грамотата  не е достигнала до нас в оригинал, а е запазена в 4 късни преписа, заедно с писмо на цар Иван Александър от 1352г.. При правенето на преписите е възпроизведен не само текста, но има и някои допълнителни сведения, които са дадени по-долу с курсив, за да се отличат от съдържанието  на самата грамота.
 

Като структура зографската грамота се състои от уводна част, диспозитив и заключение. Уводната част се състои от две части аренга, която посочва мотивите за издаването на дарствения акт, а втората част е експозицията, в която вече се формулира дарственото намерение. Диспозитивът е същинската част от грамотата, като в него се посочват предоставените на феодала права, привилегии и имунитети. Заключителната част (наричана също есхатокол) съдържа санкцията в случай на нарушение на владетелските разпореждания. В нея освен заплахи, че с нарушителя ще се разправи лично самия цар, има също предупреждения, че за нарушение на владетелската воля, ще има и божествено наказание.
image

 

         "Мястото на Четвероевангелието на последния велик българския цар Иван Александър е в България. То няма нищо общо нито с историята на Лондон, нито с Обединеното кралство. Не знам в наш музей напук да държим оригинала на някоя английска свещена книга и да й викаме например “Софийската библия на крал Джеймс”. Да благодарим на англичаните, че са го съхранили така добре и да си го поискаме. За благодарността съм сериозен, защото това изящно евангелие освен в Британския музей можеше да попадне и в някоя печка. Но въпреки това то е неделима част не от британската, а българската национална, религиозна и културна идентичност."( Росен Петров).




Гласувай:
40



1. raders - Абсолютен негодник. Това е един от ...
02.10.2020 22:06
Абсолютен негодник. Това е един от българските владетели, който е съсипал тотално страната с идиотските си изпълнения. И тези 500 години чужда зависимост ги дължим само на него. Защото, когато Византия се опитва да спре турците в Мала Азия, той я напада в гръб. Стъпването на турците на Балканския полуостров никога нямаше да се случи, без негово съдействие. Но прочетете историята между редовете, защото тези подробности са прикрити от нашите историци.
цитирай
2. barin - Здравей, raders. Това са му отри...
02.10.2020 22:17
Здравей, raders. Това са му отрицателните черти от уптравлението, продължило твърде дълго. Основно недооценява османската опасност. Дори се бие с Византия в съюз с турците. Разделнето на България способства за падането. Според мен с Теодор Светослав приключват силните ни владетели. Затова го охаракеризирам като умерен. Има много по-безлични от него от Второто Българско царство: Георги Тертер I, Смилец, Иван Стефан.
Поздрави!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш!
02.10.2020 22:56
Чудесен материал, при това пореден!
Ако разрешиш и ако не съм то забелязал в текста, Четвероевангелието е открито от лорд Кързън, когато се ровил в архивите на Атонските манастири
То привлякло веднага вниманието му За да не възбуди подозрение у монаха, който го съпровождал, избрал и няколко други книги Монахът поискал скромна сума за тях, но лордът дал повече от поисканото Монахът от своя страна му дал още книги! Книгата била оценена веднага Дълги години била в музея, после в Лондонската библиотека!
Е, от Англия трудно се връщат неща От друга страна, сигурно е ,че се полагат необходимите грижи за евангелието! То е на критична за пергамента възраст и изисква специално внимание!
Правени са опити за откупка, за размяна,да не забравяме, че девненското находище на денари,с малка част от което е закупена златицата на Иван Асен Втори, разградското на златни римски монети, са сред най-големите в света, но отговорът от английска страна е неизменен- То не се продава и не се разменя!
Безценно е за световната култура, това е посланието!

Хубава вечер, Адаш!
цитирай
4. barin - Здравей, Адаш. Писах за лорд Кър...
03.10.2020 06:53
Здравей, Адаш. Писах за лорд Кързън, но не подробно в текстта. Благодаря за допълниелната информаци за него. Англия поне полага грижи за предметите и документите, които предсавлява световно културно и историческо наследсво. Не вярвам да успеем да си го върнем.
Поздрави!
цитирай
5. rosiela - БАРИН,
06.10.2020 20:11
чудесен материал, но да не чакаме от британците дар.
цитирай
6. rosiela - Прав е.
06.10.2020 20:12
raders написа:
Абсолютен негодник. Това е един от българските владетели, който е съсипал тотално страната с идиотските си изпълнения. И тези 500 години чужда зависимост ги дължим само на него. Защото, когато Византия се опитва да спре турците в Мала Азия, той я напада в гръб. Стъпването на турците на Балканския полуостров никога нямаше да се случи, без негово съдействие. Но прочетете историята между редовете, защото тези подробности са прикрити от нашите историци.

цитирай
7. barin - Здравей, Роси. От англичаните, ...
06.10.2020 20:32
Здравей, Роси. От англичаните, както и от още няколко държави добро не очаквам. Въпреки всичко ние трябва да опитаме.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645916
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031