Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2011 17:01 - Какво сме дали и какво сме взели от българската литература?
Автор: andri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8779 Коментари: 15 Гласове:
15

Последна промяна: 05.12.2013 13:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                  


1. Старобългарска литература (8 век — 15 век)
Истинското раждане на старобългарската литература започва с официалното приемане на християнството като държавна религия в България.

Старобългарската литература е християнска, защото главният подтик за нейното създаване, нейните смисли, образи, послания идват от християнската култура, тя отразява християнския мироглед. Ето защо първите текстове, които възникват на старобългарски език, са преводи на най-важните богослужебни книги. Пораждането на старобългарската литература е свързано с ред събития, станали извън пределите на България: мисията на братята Кирил и Методий в Централна Европа, Моравия и Панония.

Азбуката и първите книги на славянски са създадени от солунските братя Кирил и Методий. Те са изпратени от византийския император Михаил III (842-867) да проповядват християнството и да организират богослужебната практика в Моравия. Византийският император е помолен за хора, които да проповядват на славянски, от княза на Моравия Ростислав, тъй като до този момент в страната е имало главно немско и италианско духовенство.

Кирил и Методий заминават за Моравия през 863 година, като носят със себе си най-необходимите богослужебни книги, преведени на славянски език и написани на оригинално писмо, създадено от братята: глаголица. Езикът, на който се основават преводите на Кирил и Методий, е солунското славянско наречие.

През 9 - ти. век славяните в различни краища на Европа говорят един общ език с някои местни разлики, които не са пречка за взаимното им разбиране. Тъй като Кирил и Методий са родени в Солун, те са владеели солунското наречие и са го превърнали в основа за езика на своите преводи.

Първи подпериод /8-11 век/ – Златен век в развитието на старобългарската литература съвпада с царуването на Симеон I и сина му цар Петър. Този подпериод съвпада с възхода и разцвета на Първата българска държава. Характеризира се с висок подем, резултат от политическата мощ и духовните сили на свободната българска държава, която през този век е силна, могъща.

Утвърждава се независима българска църква. Създават се големи книжовни центрове: на изток – Плиска, Преслав, Дръстър; на запад – Охрид, Средец и Бдин. Укрепва се славянската писменост, ограмотяват се много хора, превеждат се произведения на старобългарски език.

Основна тема в литературата през този период е защитата и възхвалата на славянската писменост и на великото дело на славянските първоучители Кърил и Методий.

Най-известни книжовници са Константин Преславски, Климент Охридски, Черноризец Храбър и други. Техните произведения представят официална линия в литературата. Те защищават и възхваляват славянската писменост, делото на Кърил и Методий. Със силен патриотичен дух се отличава произведението на Черноризец Храбър "За буквите", където той защищава славянската писменост от триезичниците. Когато България пада под византийско робство /1018-1186/, книжовният живот запада, но не замира съвсем.

Втори подпериод /12-14 век/ съвпада с борбите на българския народ за освобождение от византийско робство и създаването на Втората българска държава през 1185 г. от братята царе Асеновци: Асен, Петър и Калоян. Столицата е защитената крепост Велики Търновград /Велико Търново/. Той става център и на литературния живот. Най-висок разцвет българската литература постига през 14 век, когато при царете Иван-Александър и сина му Иван-Шишман се създава тъй наречената Търновска книжовна школа с ръководител търновският патриарх Евтимий. Тук работят много преводачи краснописци, писатели. Установяват се правописни езикови правила чрез езикова реформа. В литературата се утвърждава изящен стил, наречен "плетение словес".

Трети подпериуд /15-18 век/. Това е време на османското владичество на Балканите. България е лишена от политическа, икономическа и културна независимост. Напълно естественно, при тези исторически условия, в книжовния живот настъпва упадък. Столицата на второто българско царство, Велико Търново, е разрушена. Унищожена е и Търновската книжовна школа.

Патриарх Евтимий е заточен. По-късно църковният живот е поверйн на Гръцката патриаршия, която налага богослужение на гръцки език. Манастирите стават книжовни цйнтрове: Кратово, София. Най-известен книжовен център през този периуд е Рилският манастир. Тук се преписват съчинения на старобългарските автори, запазва се българската писменост, създават се и оригинални творби, но те са значително по-малко, отколкото през времето на Първото и Второто българско царство.

По-известни имена на книжовници през този периуд са Владислбв Граматък, поп Пейо и Димитър Кантакузин. Говоримата реч става език на литературата.

2.  Литература на Българското възраждане  през
(18 в.-19 в.)
В историята на Българското възраждане се открояват два периуда: първият продължава от средата на 18 век до 40-те години на 19 век и се нарича публицистично-просветителски. С този период са свързани имената на българските книжовници Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.

През първия период на Възраждането се поставят основите на българското училище. Първо – църковните училища, после – светските. По същото време се издават първите български учебници, сред тях е "Рибният буквар" от Петър Берон( не е депутата); появява се първата българска енциклопедия, първите вестници и списания. Ражда се интересът към историческото минало. Пръв Паисий Хилендарски със своята "История славянобългарская", написана през 1762 г., призовава българите да познаят своя род и своето славно минало. «Историята» на Паисий е край на средновековието и начало на нов периуд в развитието на българската литература.

Вторият период на Българското възраждане е двойно по-кратък: той трае около три десетилетия – от 40-те години на 19 век до Освобождението на България. Този период се нарича литературен и се откроява с такива имена като Найден Геров, Георги Раковски. Добри Чинтулов, Петко Рачов Славейков, Любен Каравелов, Добри Войников, Васил Друмев и върха на българското литературно Възраждане – Христо Ботев.

За българската възрожденска култура е определящ нейният демократичен характер. Повечето от възрожденците произхождат от народните низини. Те дори нямат средства за образование! Петко Рачов Славейков е самоук, а Петър Берон, Добри Чинтулов, Димитър Миладинов работят като ратаи, за да съберат пари за книги и за пътуване до прочути училища. Българската народна интелигенция се формира демократична, родолюбива и свободолюбива, готова за духовен подвиг в името на народа си.

За начало на Българското възраждане в литературата се приема появата на "История славянобългарская" от Паисий Хилендарски през 1762 г. Това произведение определя и основната черта на Българското възраждане – историзма. Историзмът означава интерес към миналото, към историческия спомен за времето преди нашествието на турците. Целта е да се припомни на българите за тяхното славно минало, за да осъзнаят своето драматично настояще.
Друга черта на Българското възраждане е стремежът към светско образование. Новите обществени сили имат нужда от научни знания, които могат да се получат само в модерно организирано училище.

Килийните училища към църквите вече не могат да задоволят тези потребности. Културата на българската интелигенция рязко се повишава, защото значителна част от нея получава образованието си в Русия. Руски възпитаници са Найден Геров, Добри Чинтулов, Любен Каравелов. Христо Ботев и др.

Възраждането има демократичен характер. Той се определя от факта, че повечето български писатели произхождат от народните низини. Затова културата, която те създават е патриотична, подчинена на идеи, които споделят широките народни маси. Доказателство за демократизма е и интересът към народното творчество.

В процеса на утвърждаване е книжовният български език. Водят се спорове: дали книжовният език да се устрои на основата на черковнославянския или на говоримия език. Побеждават тези книжовници, които са защитници на говоримия български език.

Всички български възрожденци проявяват интерес към фолклора /народното творчество/. Събират, записват и публикуват народни песни, издават сборници с български народни умотворения.
Съществен момент от Българското възраждане е борбата за независима българска църква.

3. Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878 – 1918)
Борбата за културна независимост прераства в борба за национална, политическа независимост, която е извоювана в 1878 г. в резултат на Руско-Турската освободителна война. Веднага след Освобождението започва бурното развитие на литературата.

Националноосвободителните борби са преобладаваща тема през 80-те години на 19 век. Тази тема е най-добре защитена в творчеството на Иван Вазов, който през този периуд създава "Епопея на забравените" и
"Под игото".

Захари Стоянов пише своите мемоари «Збписки по българските въстания». През 90-те години в литературата настъпват промени. Българските творци, които са получили образование на Запад, желаят да внесат модерни идеи в литературата.

Това са писателите и поетите около списание «Мисъл» – д-р Кръстев, Петко Тудоров, Пенчо Славейков, Пейо Яворов. Алеко Константинов пише своето сатирично произведение «Бай Ганьо». В края на 19 и началото на 20 век Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Елин Пелин създават най-значимото от своето творчество. Малко по-късно се проявява и поетическият талант на Димчо Дебелянов.

4. Литература между двете световни войни
Това е най-противоречивият, но и най-богатият в естетическо отношение период в развитието на българската литература през 20 век. Формирането му се обуславя от редица исторически и културни фактори.

Сред първите са крушението на националните надежди и идеали за обединяване на българските земи и най-вече голямата общественно-политическа криза, обзела България след Първата световна война. Това е време на сериозен поврат в мисленето и чувствителността на българската интелигенция. Голяма част от българските писатели виждат ужасите на войната отблизо – като подофицери и офицери на бойните полета или като военни кореспонденти. Усещането за различност, за необратима промяна ражда тревожни предчувствия, задълбочава чувството за социална незащитеност и духовна празнота.

Като пример за това служи разказът «Песента на колелетата» на Йордан Йовков. Обогатяват се реалистичните тенденции в литературата. Утвърждава се модерното съзнание. Най-известни имена в поезията са Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна. Най-известни имена в областта на прозата са Антон Страшимиров, Ангел Каралийчев, Георги Райчев, Стоян Загорчинов, Георги Караславов. Най-яркият разказвач през този периуд е Йордан Йовков. През този периуд българската литература е богата на теми и идеи. Тя е и жанрово разнообразна. Пишат се лирически песни, поеми, рбзкази, повести, романи, драми.

5. Литература след Втората световна война
Следващият голям подпериуд в българската литература е този след политическите промени на 9 септември 1944 г. Появяват се нови теми, свързани с новите условия на живот. Тогава написват своите големи романи Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиан Станев. Най-известни съвременни поети: Веселин Ханчев, Валери Петров, Александър Геров, Блага Димитрова. Най-известни съвременни писатели: Павел Вежинов, Ивайло Петров, Йордан Радъчков, Генчо Стоев. В българската литература може да отделим следните два  периода:

  – от края на Втората световна война до началото на 60-те години; този период се характеризира като време на курени промени в социалния, политическия и духовен живот на страната. Проблемите на този период развиват следните тематики: антифашистката борба, партизанското движение, отечествената война, промените на града и селото, антикултовска тема.

Още в края на второто десятилетие от 20 век става ясно, че съвремената цивилизация преживяват дълбоки промени. Първият период на българската литература е свързан с култа към личността. Излизат стихове, разкази, поеми, повести, спомени, романи с антифашистка тематика.

В тази проблемно-антифашистка линия се появяват имената на поети като: Веселин Андреев «Партизански песни», Давид Овадия «Партизански дневник». Писателите изследваха човешката съдба в тясна връзка с политическо-социална обстановка. Андрей Гуляшки пише трилогията си «Смъртна присъда», «Новолуние», «Стъпки в снега», Георги Караславов «Танго», Димитър Димов «Тютюн». В този период пишат поетите Валери Петров, Елисавета Багряна; белетристите Павел Вежинов – «Втора рота», Ангел Каралийчев. С преключването на войната започва периода на колективизацията на селското стопанство, социално строителство. От художествената литература се изисква да описват житейски задачи.

Своите права заяви през този период и историческия роман – Димитър Талев, Димитър Димов, Георги Караславов, Емилиан Станев.


  – от 60-те години до днес; това е период, в който разлагането в политическия и духовния живот става причина за сериозни промени в областта на изкуството и литературата. Художествената литература се променя с бързи темпове. Проблемно-жанровата характеристика става по-богата, разнообразна и привлекателна. В края на 50-те години началото на 60-те години в политическия живот на страната настъпват промени, които се отразиха върху духовната и творческата обстановка в България.

В резултата на индустриализацията и колективизацията, започва отлив от селото към града. Лириката първа описва интимния свят на човека. Особено ярки са постиженията на Георги Марков.

източник: сайта за Реферати - споделяне на готови теми.
/kachi-referat-ese/




Гласувай:
19


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. ezitura - Здравей! Весели празници!
23.04.2011 18:58
Не успях да гласувам за постинга, защото ми излезе надпис " гласували сте!" което не е вярно. Но гласувах за блога ти. Поздрави!
цитирай
2. rouzy - :))))
23.04.2011 19:28
i men ne me dopusna da glasuvam, sorry!
цитирай
3. sparotok - !
23.04.2011 20:27
Дядо Вазов каза - И ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат...!
Едва ли е предполагал колко е бил скромен с тези думи. Дали сме много повече, наближава деня, в който това ще стане известно.

Поздрави!
цитирай
4. andri - Старите майстори на перото са ни оставили знанията
23.04.2011 23:28
Не само Вазов, Славейков, Ботев ,а и много други, които вече не помним.
Най - голямото богатство на Българите, това е нашето литератулно творчество и изкуство, останало ни в наследство от нашите предци. От това творчество ние черпим с шепи и допълваме това богатство, което ще остане във вековете и на нашите поколения за в бъдеще.
цитирай
5. dalida - Ето какво сме взели
24.04.2011 00:58
Език.
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Принадлежи към южната група на славянските езици от индоевропейското езиково семейство.
В края на 9 в. в България е създадена и другата старобългарска азбука - кирилицата. Написани са най-старите глаголически и кирилски старобългарски паметници - Мариинско евангелие, Зографско евангелие, Асеманиево евангелие, Синайски псалтир, Синайски требник, Супрасълски сборник, Савина книга, Енински апостол и др. България става средище на славянската култура и писменост. Старобългарският език е основа за създаването на руска, сръбска, словенска, хърватска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. В периода на Българското възраждане се формира съвременният български книжовен език. Характеризира се с отпадане на падежните форми, употреба на определителен член, 9 глаголни времена, 4 наклонения и др .
Поздрави за постинга!
цитирай
6. djem - Какво сме дали
24.04.2011 09:02
1927-1946. Герб на Царство България. По проекта на Стефан Баджов.

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.
Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Аневското кале (също наричана Ко̀псис, неправилно срещано и като „Анево кале“) е българска крепост, която е разположена на южния склон на Стара планина. Това е една от най-запазените български крепости. Крепостните стени са запазени до височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Аневското кале е изградено по време на Второто българско царство. Крепостта е разположена на по-малко от 4 километра от село Анево, на около 2 километра от края на град Сопот. И още - крепости, училища, храмове....останали от нашите деди.
Какво ще дадем ние младото поколение на България..... тепърва предстои.
цитирай
7. andri - От манастирите
24.04.2011 10:37
Още - Aладжа манастир е най-известният скален манастир по Българското Черноморие, една от многобройните скални монашески обители, съществували през ХIII - ХIV век.
Тези уникални култови паметници се срещат масово върху една обширна територия, включваща Балканите и Близкия изток. В историческата литература се е утвърдило мнението, че появата им е свързана с появата и разпространението на християнството - известно е, че пещерата е основен символ в най-важните християнски тайнства - Рождеството и Възкресението.
цитирай
8. andri - Летописи -
24.04.2011 10:41
Арбанаси е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, Област Велико Търново.

История

Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем - паша, зет на султана.
В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд - кариелари.
цитирай
9. andri - Какво ни оставиха нашите деди -
24.04.2011 10:47
Денят на народните будители.
Той е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
цитирай
10. marley - Какво са оставили дедите ни - монети сечени от бълг. царе
24.04.2011 14:29

В книгата са описани, датирани, идентифицирани и
класифицирани всички български монети от XIII и XIV в. Хронологически са подредени 82 монетни типа, сечени от девет български царе и четирима самостоятелни владетели в седем различни номинала: перпери, стамини, аспри, грошове, асариони, торнезета и фолари. Описанията на отделните типове са съобразени с правилата, установени в православния канон. Текстът е илюстриран със снимки на представителни екземпляри от всички монетни типове и някои техни варианти.
Новост в българската нумизматика са описаните за пър ви няколко редки и неизвестни досега монети на цар Константин Асен, цар Иван Александър и цар Иван Срацимир. Други монети са прекласирани към цар Тодор Светослав, цар Иван Александър, цар Михаил Асен, цар Иван Шишман и деспот Йоан Тертер. Уточнени са многобройни детайли в описанията и датировките. Специално внимание е отделено на българските приноси в православното монетосечене на Балканите. Посочено е и чуждото влияние при избора на монетните системи и иконографските типове.
От така систематизирания нумизматичен материал е извлечена уникална историческа информация за малко познати събития и личности от XIII и XIV век.
цитирай
11. marley - Българското творчество е познато и в чужбина
24.04.2011 14:50
В две самостоятелни издания - в Холандия и Белгия излиза романът „Снаха" на Георги Караславов. През 1972 г. излиза второто издание на брюкселското издателство „Рейнарт".
На нидерландски език са издадени и два сборника с разкази на български писатели. Първият е озаглавен „Драгомир Асенов и други български писатели". В кратък предговор белгийският поет Карел Йонкхере прави съпоставка между българската и фламандската литература. Сборникът съдържа разкази на Йовков, Людмил Стоянов, Богомил Райнов, Ивайло Петров, Драгомир Асенов, Герчо Атанасов, Любен Дилов и др. Вторият сборник „Майстори на българската проза" е издаден през 1971 г. в Амстердам в превод на Уилям Федер.
цитирай
12. marley - Какво са оставили дедите ни
24.04.2011 16:45
На първо място - легендите за смелите войни,български герои.
Второ - народните поговорки и песенно творчество.
Трето - българския фолклор отразен в театралното изкуство.
Четвърто - Песни, поеми, драми, комедии, "Българи от старо време", "Бай Ганьо",
"Мамино детенце"....все интересни творчески замисли описващи истинският живот на българите.
цитирай
13. djem - Древните ни предшественици
24.04.2011 17:30
доста са дали на България. Нашите наследници не се знае, какво ще остане за тях от това което ние сме наследили и какво ние ще оставим на тях. Имаме много таланти - писатели, поети, художници, скулптори, но какво ще остане за вбъдеще, е доста рано да се мечтае. Зависи от архиваторите, кой - какво ще "заведе" в архивите и историята.
цитирай
14. dalida - № 15 - нали не сме забравили че благодарение на тези преди нас,
29.04.2011 12:48
ние днес имаме букви, имаме писменост, имаме култура, имаме традиции и обичаи.
цитирай
15. peeva1950 - НАСТЪПВА НОВАТА ПРОЛЕТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ - ОТ НАРОДА!
25.05.2011 05:12
Отново търсим историческите истини, възродяваме светините си, вслушваме се в непримиримия си свободолюбив Дух! Време е да свалим от трона им нискокултурните, нискоинтелигентни властолюбци и властомани. С волята си, с вота си, по Мирен Достоен начин!
Прекрасен постинг! Благодаря Ви.
Прекрасно бе отразяването на Честването на един от най-свидните ни празници и в българските медии !
Истините, казани на висок глас, ще ни избавят от мизерията и нищетата, умишлено инициирани, за да ни унижават и поставят на колене!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031