БЪЛГАРСКИТЕ  СЕЛА 



 

Много трудно ще отиде някой да развива селски туризъм или земеделие, след като няма възможности за такива дейности!

За съжаление това е част от действителността днес...

Българските села изчезват, населението в тях се топи като пролетен сняг. Това показват анализите на учени от БАН, които няколко месеца преди местните избори алармират за тревожни демографски тенденции в селските региони на България.

И тази тенденция не е от вчера, изоставянето на цели региони в България продължава години наред. Безработицата и липсата на перспектива прогонват младите хора от селата и малките градове. В търсене на нови възможности те напускат родния край, а все по-често и родината си…

Обезлюдяване на селските региони е проблем не само в България, но у нас този процес протича с ускорени темпове. И все по-ясно проличава липсата на адекватна национална политика за подкрепа на населението и насърчаване на икономиката в тях. И днес селата са оставени в задния двор на държавата, а тяхното развитие не е сред приоритетите на властта.

Програмата за развитие на селските райони не успява да осигури по-високи доходи, алтернативна заетост и нов поминък на жителите на тези региони. Средствата от еврофондовете все още са мираж за много от хората в селата, които губят битката с бюрокрацията и сложните процедури за достъп до подпомагане. Ниските доходи и липсата на предварително кредитиране също затрудняват реализирането на проекти.

Голям процент от селските райони на България имат потенциалът да се превърнат в атрактивни туристически дестинации. Но това предполага насочване на по-голям финансов ресурс, както и политическа воля за продължаване на процеса на децентрализация и развитие на регионите.

Възраждането на селските райони е трудна, но не и невъзможна мисия.

Но тя изисква реализирането на дългосрочна стратегия за развитието им, финансирана чрез национални и европейски програми.

Това развитие трябва да го направят самите селяни, които живеят в тези райони.
Могат да потърсят финасиране от банките или да учавстват с проекти, но и те струват пари. Един такъв проект струва около 5-6 хиляди лева, затова вместо да си харчат парите за проекти, по добре селянинът да тегли малък кредит от банката, да засее култура, която се изкупува от европейските пазари, и така ще оцелее и ще има по голяма вероятност да успее, отколкото да го залъгваме с разни проекти и други глупости, пари от такива проекти селякът едва ли ще види.

Селякът като получи големите пари първо си купува луксозен автомобил, вместо трактор, който да оре.
Селякът като има много пари си строи къща - палат, вместо за си купи нива и посев за нея.
Селякът е свикнал да суче от държавата, де зе се то или друго такова, но когато трябва да си плати данъка за къщата или осигуровки - ооооооооо, не, той не иска да даваааа. Нееееееее, селякът не иска да дава, защото някой, който се стреми да седне на стола на кмета, му дава такъв акъл. Затова земеделците правят стачка, а когато министърът ги поканил да се изкажат, Те не знаели какво да искат. Простите земеделци си остават прости селяни. И така показват,че всеки може да ги командва и да ги върти на малкия си пръст, а те да му се кланят като на идол.