Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 04:13 - ЕВРОПЕЙСКО ПРАВОСЪДИЕ / Конвенцията за правата на човека
Автор: andri Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 345 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                 ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

                                  ТЕМАТА "БАВНО ПРАВОСЪДИЕ"

На гражданите и юридическите лица са предоставени редица правa в различни по характер актове – кодекси, закони, конвенции. Едно от тези права е застъпено в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), ратифицирана в България през далечната 1992г. , а именно правото на справедлив съдебен процес. За да бъде един процес справедлив, то едно от изискванията е делото да бъде разгледано в разумен срок
.
Право, което българският съд системно нарушава.

Многобройни са проблемите, които трябва да реши българската правна система, за да се превърне поне отчасти на някакво подобие на това, което съществува в демократични държави, където съществува не формално, а действително господство на правото и закона и гражданите се обръщат с доверие и уважение към правораздавателните и правозащитни институции. Напълно погрешно е впечатлението, че усилията в реформата на българската правна система трябва да се насочат преди всичко в преодоляване на корупционните процеси в областта на наказателното правосъдие.Това се дължи на обстоятелството, че наказателните дела имат, не без съществената активна роля на медиите, много по-широк отзвук в обществото. Медиите пълнят с новини страниците на печатните издания, които понякога с месеци поддържат, с различни журналистически похвати, интереса към определени криминални деяния, осигуряват продажбите на тези печатни издания, поддържат рейтинга за гледаемост в съревнованието за зрителски интерес между електронните медии. Стана традиция на много от телевизиите, да дават трибуна на известни юристи, да интервюират адвокати и прокурори, ангажирани със служебна роля по нашумели дела. Създава се повърхностното впечатление, че тези наказателни дела и работата на прокурорските и съдебни органи по тях, е централната, важна и значима част от усилията и дейността на правораздавателната система на България. Българското общество, разбираемо е, да мисли така, като гледа по телевизионните новини и вижда, отразени с ефектни снимки на първите страници на печатните издания, информациите за бързи, професионално извършени арести на престъпници, заловени за извършени от тях убийства, изнасилвания, грабежи, трафик на хора и наркотици. В такива моменти обикновените хора не мислят за корупцията в наказателното правораздаване. Вниманието им е съсредоточено върху възмездието, което те виждат, че в една или друга степен се осъществява върху престъпниците. Разглеждат това възмездие като проявна форма на грижа за обществената сигурност и спокойствие, което укрепва вярата им в активността и действията на правозащитните институции. Разочарованията у обществото настъпват по-късно, когато пак благодарение на печатни и електронни медии научат, че опасният престъпник, когото са арестували с ефектна, показна операция на полицейските и прокурорски органи, е освободен с разпореждане на съда защото, се оказва, че този „опасен престъпник” не е чак толкова или, че дори не е изобщо престъпник. И тогава започват приказките за корумпираните магистрати, съдии, прокурори, следователи, за различни имотни и властни лица, които са обещали освобождаването на задържаното лица, сочат се като сериозна тайна най-невероятни сценарии. И така, докато тази нашумяла медийна новина „отшуми” и се забрави, особено опасният за обществото престъпник се окаже високо благороден гражданин, който много сполучливо се кандидатира и бива избиран или назначаван на различни ръководни постове. Всичката тази „оперетност” на ширещата се в обществото представа за корупцията в наказателноправното правораздаване, струва ми се, че едва ли някога ще изчезне и винаги, до голяма степен и поради националния характер на българския гражданин, ще съпътства българското общество. Колкото и критики да понася това общество и България като държава-членка на Европейския съюз, че трябва да се бори с корупцията и да осъществи истинска реформа в своята правна система.

ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ
Чл.6, пар.1, изр. първо от ЕКПЧ - Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове.

(3) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела.

(4) Задължението за решаване на делото в разумен срок има значение и по отношение на пострадалия/неговите близки. Техният интерес се състои в необходимостта от бързо и адекватно решаване на делото от гледна точка на възмездяване на вредите от престъплението и моралното удовлетворение от намиране и наказване на дееца. Освен това, колкото повече време минава от момента на извършване на престъплението, толкова повече намалява шанс за откриване и наказване на неговия деец, както и на възмездяване на пострадалия.

(5) чл.13 ГПК Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

В случай че съдът не изпълнява това задължение, законът дава възможност на страните в производството да поискат определяне на срок за произнасяне. Това става чрез т. нар. молба за определяне на срок при бавност. Молбата се подава чрез съда разглеждащ делото до по – горестоящия нему съд. Тази молба се разглежда от горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването ѝ. Ако се установи необосновано забавяне, определя се срок за извършване на действието.


ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТ
чл.108 от ЗС- Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право

СЪДЕБНАТА РЕФОРМА ТРЯБВА:

реформата в българската правна система трябва да се осланя само и единствено на личните качества на съдиите, на техния граждански и професионален морал, на сериозната им и качествена подготовка по материята от областта на правото, в която правораздават. Изключително тежки са последиците от правосъдие, в което са надделели различни по характер корупционни съображения. Такова правосъдие разрушава доверието на гражданите и цялото общество, че в държавата съществува орган и законов ред, които да осъществят известните от векове предписания на правото, да бъде „изкуство за доброто и справедливото”.

ДАВНОСТ ПРИ СЪДЕБНИТЕ ИСКОВЕ

Тригодишен давностен срок е установен и за правото да се иска унищожаване по съдебен ред на договори, сключени при грешка, измама, заплашване, както и договори, сключени от недееспособни или от техни представители без спазване на изискванията за това.

Едногодишен давностен срок е установен за правото да се иска по съдебен ред унищожаване на договор, сключен при крайна нужда или при явно неизгодни условия /чл.33 от ЗЗД/

Шестмесечен давностен срок е предвиден за исковете за недостатъци при продажба на движима вещ или за недостатъци на изпълнената работа по договор за изработка, с изключение на строителни работи, при които искът се погасява в общия петгодишен срок /чл.265 от ЗЗД/.

Двегодишен давностен срок е установен в изпълнителното производство. Когато взискателят по образувано изпълнително дело не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск и може да бъде упражнено, а това зависи от характера на засегнатото материално право. Това може да е моментът, в който договорното задължение е станало изискуемо, или моментът на извършване на нарушението или моментът на откриване на дееца при непозволеното увреждане, или моментът на предаване на вещта при иск за недостатъци и т.н.

Давностният срок не може да се скъсява и удължава по съгласие на страните.

Давностният срок обаче може да бъде спиран и прекъсван.

Давностният срок спира да тече в хипотезите, изчерпателно предвидени в чл.115 от ЗЗД:

между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае нстойничеството или попечителството;
между съпрузи;
за вземания на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
за вземания за обезщетение на юридически лица срещу управителите им, докато последните са на служба;
за вземания на ненавършили пълнолетие и поставени под запрещение лица, за времето, през което нямат законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
докато трае съдебният процес относно вземането.
В тези случаи страната е временно лишена по силата на закона от възможността да упражни правото си на иск. Изтеклият до спирането давностен срок запазва своето действие и след отпадането на обстоятелството, предизвикало спирането, продължава да тече.

Давностният срок се прекъсва в следните случаи:

с признаването на взeмането от длъжника
с предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, но ако искът или възражението не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната
с предявяване на вземане в производството по несъстоятелност
с предприемане на действия за принудително изпълнение
В тези случаи срокът, изтекъл от възникването на правото на иск до прекъсването на давността изгубва своето правно значение и започва да тече нов давностен срок. Когато прекъсването е извършено с иск или възражение, законът установява и една друга важна последица - новият давностен срок, който започва да тече след прекъсването, е винаги пет години.

Преклузивни срокове са тези срокове, с изтичането на които се изгубва самото материално право.Тези срокове започват да текат от момента на възникване на субективното право, а не от момента на възникване на правото на иск.

Преклузивните срокове не могат да бъдат спирани или прекъсвани като давностните.

Те се прилагат служебно от съда или от съдебния изпълнител, което означава, че за защитането им не е необходимо да е направено възражение от страна на длъжника. Изтичането на преклузивен срок обуславя недопустимост на предявения иск, докато изтичането на давностен срок /при направено възражение/ обуславя неоснователност на иска.

Преклузивни срокове са: тримесечният срок, в който заложният или ипотекарният кредитор може да се противопостави ако плащането на застрахователно обезщетение е направено на собственика на вещта, вместо на него; двумесечният срок, в който съсобственик може да предяви иск за изкупуване на съсобствена вещ, ако другият съсобственик е продал своята идеална част на трето лице; едногодишният срок за предявяване на иск за отмяна на дарение и други.

Б/ Сроковете за извършване на определени процесуални действия от страните и съда в исковото производство, както и в изпълнителното производство, са установени от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Сроковете за извършване на процесуалните действия в производството по несъстоятелност са установени от Търговския закон /ТЗ/, съответно в ЗБН по отношение на банковата несъстоятелност и в други специални закони.

По отношение на страните пропускането на срока има за последица погасяване на правото да се извърши съответното процесуално действие. Неспазването на срок, определен за процедиране от страна на съда, не съставлява пречка процесуалното действие да се извърши в по- късен момент, тъй като то винаги е дължимо. Установените по отношение на съда срокове имат само инструктивен характер.

Сроковете за извършване на процесуалните действия от страните биват такива, които са определени от закона и които се определят от съда.

Между определените от закона /законни/ срокове са

срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба / едноседмичен срок от съобщението до страната - 129 ал.2 от ГПК, но съдът винаги може да определи по-дълъг срок по своя преценка/
срокът за отговор на исковата молба от страна на ответника, за посочване на доказателства, за оспорване на истинността на доказателствата към исковата молба, за предявяване на насрещен иск, за привличане на трети лица - помагачи от ответника и предявяване на искове срещу тях и за възражение срещу определения от съда ред за разглеждане на производството. Той започва да тече от получаване на преписа от исковата молба от ответника и бива едномесечен или двуседмичен в зависимост от това дали производството е по общия ред или по реда на особеното исково производство за разглеждане на търговски спорове/чл.131 и чл.367 от ГПК/
срокът за предявяване на допълнителна искова молба от ищеца в производството по търговски спорове - двуседмичен срок от получаване на отговора на ответника /чл.372 от ГПК/
срокът за отговор на допълнителната искова молба от страна на ответника в производството по търговски спорове - двуседмичен срок от получаване на допълнителната искова молба /чл.373 от ГПК/
срокът за въззивно обжалване на постановените от съда решения - двуседмичен срок от връчването на решението на страната / чл.259 от ГПК/
срокът за подаване на отговор на въззивната жалба от противната страна и за подаване на насрещна въззивна жалба - двуседмичен срок от получаване на препис от въззивната жалба / чл.263 от ГПК/
срокът за касационно обжалване на постановените от съда решения - едномесечен срок от връчването на решението на страната / чл.283 от ГПК/
срокът за обжалване на постановените от съда определения - едноседмичен от съобщаването им на страната, а ако са постановени в съдебно заседание, в което страната е присъствала, срокът тече от деня на заседанието /чл.275 от ГПК/
срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение - тримесечен от настъпването на основанието за отмяна /чл.305 от ГПК/
срокът, в който страната може да поиска отвод на съдията - първото заседание след възникването или научаването на основанието за отвод / чл.23 от ГПК/
срокът, в който страната може да направи възражение за липса на родова подсъдност - до приключване на производството пред втората инстанция /чл.119 от ГПК/
срокът, в който страната може да направи възражение за липса на местна подсъдност по местонахождението на недвижимия имот - до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция /чл.119 от ГПК/, а във всички други случаи на нарушение на правилата за местна подсъдност възражение може да се прави само от ответника в срока за отговор на исковата молба / чл.119 от ГПК/. За спазване на местна подсъдност при потребителски спорове и искове, предявени от увредено лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи съдът следи и служебно до приключване на първото съдебно заседание
срокът, в който ищецът може да оттегли исковата молба без съгласието на ответника - до приключване на първото съдебно заседание / чл.232 от ГПК/
срокът, в който страната може да предяви инцидентен установителен иск - в първото заседание за ищеца и в срока за отговор на исковата молба от ответника / чл.212 от ГПК/
срокът за оспорване истинността на документ - най- късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което е представен, а ако е представен с исковата молба, ответникът следва да го оспори с писмения си отговор / чл.193 от ГПК/
срокът за подаване на възражение срещу заповед за изпълнение - двуседмичен срок от връчването на заповедта /чл.414 от ГПК/
срокът за обжалване на отказ за издаване на заповед за изпълнение - едноседмичен от съобщението до молителя / чл.413 от ГПК /
срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист -двуседмичен, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение / чл.407 от ГПК/
срок за доброволно изпълнение от длъжника в изпълнителното производство - двуседмичен от връчването на поканата от съдебния изпълнител /чл.428 от ГПК/
срокът за обжалване на действията на съдебния - изпълнител - едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била редовно призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението / чл.436 от ГПК/
срокът за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност - до един месец, съответно до три месеца от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност / чл.685 и чл.688 от ТЗ/
срокът за предлагане на оздравителен план - до един месец от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания / чл.696 от ТЗ/
срокът за предявяване на възражения срещу списъка на приетите вземания - седмодневен от обявяването на списъка в търговския регистър / чл.690 от ТЗ/
срокът за предявяване на възражения срещу изготвената от синдика сметка за разпределение - четиринадесетдневен от обявяването на сметката н търговския регистър / чл. 727 от ТЗ/
преклузивни срокове за извършване на съответни процесуални действия са уредени и в други специални закони, които няма как да бъдат изчерпателно посочени - ТЗ относно производството по стабилизация на търговец, ЗБН, КЗ и др.
Между сроковете, чиято продължителност се определя от съда са:

срокът за събиране на доказателства / чл.157 от ГПК/
срокът за внасяне на разноски за събирането на доказателства /призоваване на свидетели, за внасяне на възнаграждение за вещи лица и други - чл.160 от ГПК/
срокът за отстраняване на нередовностите на извършено от страната процесуално действие / чл.101 от ГПК/
срок за вписване на исковата молба, който обичайно е по-дълъг ог една седмица
Сроковете също се делят два вида и в зависимост от това дали могат да бъдат продължавани от съда или тази възможност е изключена. Всички определени от съда срокове подлежат на продължаване. Не подлежат на продължаване сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение - чл. 63, ал. 3 от ГПК.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.
Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения, а за всички останали правни субекти е присъствен ден;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Велики петък, Велика събота и Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?
Общите правила относно сроковете за извършване на процесуални действия от страните и съда в исковото производство, както и в изпълнителното производство, са установени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Редица специални закони също установяват преклузивни срокове за упражняване на процесуални права - например чл. 74 от ТЗ, чл. 19 и чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и др. Най-обща информация относно общите правила, установени в Глава седма на ГПК „Срокове и възстановяване на срокове”, е изложена в отговорите на въпроси 4, 5 и 6.

Общите правила относно давностните срокове са установени в чл.110 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Виж точка № 1.

Общите правила относно сроковете за изпълнение на задължения, произтичащи от облигационни отношения, са установени в чл. 69 - чл. 72 от Закона за задълженията и договорите.

При определени в процесуалния закон предпоставки /чл. 61, чл. 229, чл. 432 ог ГПК/ установените процесуални срокове спират да текат, в който случай спирането започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. При спирането на производството е налице възникнала пречка за неговото развитие, до отпадането на която извършването на процесуални действия, с изключение на обезпечаване на иска, е недопустимо. След отпадането на пречката /напр. настъпила смърт на страна, необходимост от учредяване на настойничество, наличие на обуславящо производство и т. н./ производството подлежи на възобновяване, като всички извършени действия се запазват.

В специални закони са установени и други по-кратки от общата давност срокове.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?
Началният момент, от който започва да тече срокът за извършване на определено процесуално действие е обикновено денят, в който страната бъде уведомена, че следва да извърши това действие или съответно бъде уведомена за постановяването на акт на съда, срещу който може да подаде жалба.

срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба тече от деня, в който на страната бъдат съобщени указанията на съда.
срокът за писмен отговор на исковата молба тече за ответника от получаване на препис от исковата молба и доказателствата към него, като в съобщението, с което съдът изпраща преписите на ответника,той му указва срока за подаване на отговор и последиците от неподаването на такъв.
срокът за обжалване на решението тече от връчването му на страната.
срокът за обжалване на решение, постановено по дело, разгледано по реда на „Бързото производство” /част Трета, Глава 25 от Гражданския процесуален кодекс/ тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си.
срокът за обжалване на определението тече от съобщението му на страната, а ако е постановено в съдебно заседание, в което страната е присъствала, тече от деня на заседанието.
жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била редовно призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
сроковете в производството по несъстоятелност текат от обявяването на съответното действие на синдика /например съставяне на списъка на кредиторите с приети вземания/ или на акт на съда в Търговския регистър.
Има и срокове, които започват да текат от момента на образуване на исковото производство, като законът установява само крайния момент за тяхното извършване.

Например:

ищецът може да измени основанието или петитума на своя иск или да оттегли иска без съгласието на ответника до приключване на първото по делото заседание,
всеки от наследниците в делбеното производство може в срок до първото заседание да поиска с писмена молба да бъдат включени допълнителни имоти като предмет на делбата и т.н.
5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?
Срокът тече от момента на уведомяване на страната. Моментът, в който съобщението до страната се счита връчено редовно, се определя по различен начин, в зависимост от начина на уведомяването. В Глава VІ „Съобщения и призовки” от ГПК са установени правилата относно начина на връчване на съобщения и призовки за страните, както и относно момента, в който съобщенията се считат връчени редовно.

Когато съобщението се връчва лично на адресата или на негов представител, съответно на друго лице, което живее или работи на адреса, в призовката се отбелязва датата, на която съобщението е било получено от лицето, независимо дали е връчено чрез служител на съда или пощенски служител. От тази дата започват да текат сроковете за извършване на съответното процесуално действие.

Съобщения могат да се връчват и на посочен от страната електронен адрес. Те се смятат връчени с постъпването им в посочената информационна система.

При наличието на определените от закона предпоставки /например когато страната е променила адреса, който е посочила по делото, без да уведоми съда за това/ съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението по делото и тогава срокът започва да тече от датата на прилагането. Това е фингирано връчване, което намира приложение при неизпълнение на вменено процесуално задължение.

Когато ответникът не може да бъде намерен на постоянния му адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, в което посочва,че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. В този случай ако ответникът не се яви да ги получи, съобщението и книжата към него се смятат връчени с изтичането на срока за получаването им.

Фингираното връчване в тази хипотеза е резултат на неизпълнение на административното задължение на физическото лице да заяви постоянен и настоящ адрес, на които се предполага, че ще може да бъде намерен.

По оношение на търговци и юридически лица, които се вписват в съответен регистър, съобщенията се връчват на последния обявен в регистъра адрес. Ако там не съществува офис и не са намерени фирмени обозначения, т. е. налице са данни, че лицето е напуснало адреса си, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени - чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Ако търговецът е на вписания в регистъра адрес, но връчителят не намери достъп до канциларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, залепва уведомление и ако след изтичане на двуседмичен срок от залепването книжата не бъдат получени, същите се считат /фингират/ за връчени.


6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?
Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден. Например, ако на страната бъдат дадени указания да отстрани нередовностите на определено действие в седмодневен срок и съобщение за това й бъде връчено на 1 - ви юни , това е денят от който започва да тече срокът, но броенето започва от следващия календарен ден 2 -ри юни и срокът ще изтече на 8- ми юни.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?
Сроковете се изчисляват в календарни дни. Ако обаче срокът изтича в неприсъстван дан/почивен или празничен/, счита се, че изтича в първия присъствен ден след неприсъствения такъв.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?
Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица Например ако на страната бъдат дадени указания да отстрани нередовностите на исковата молба в едноседмичен срок и съобщение за това й бъде връчено в петък , срокът ще изтече в петък на следващия седмица.

Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?
Виж отговора на въпрос номер 8.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?
Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът винаги изтича в първия следващ присъствен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?
Не могат да бъдат продължавани от съда само сроковете за обжалване на решения и определения и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, както и срокът за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

Всички останали законни и определени от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна , подадена преди изтичането на срока, при наличието на уважителни причини /чл.63 от ГПК/. Новоопределеният срок не може да бъде по – кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Определението за продължаване на срока /включително с което продължаването му се отказва/ не се съобщава на страната и последната следва да прояви активност, като следи за произнасянето на съда.

12 Какви са сроковете за обжалване?
Гражданският процесуален кодекс установява общите правила за обжалване на решенията и определенията по всички видове граждански и търговски дела, като предвижда:

двуседмичен срок за въззивно обжалване на постановените от съда решения, считано от връчването на решението на страната
едномесечен срок за касационно обжалване на постановените от съда решения, считано от връчването на решението на страната
едноседмичен срок за обжалване на постановените от съда определения, считано от съобщаването им на страната, а ако са постановени в съдебно заседание, в което страната е присъствала, считано от деня на заседанието
Изключенията от тези общи правила са изчерпателно установени в закона и произтичат от специфичните особености на съответните производства. Такива изключения са предвидени за:

решенията за откриване на производство по несъстоятелност, които подлежат на обжалване в седмодневен срок от вписването им в търговския регистър,
за решенията, с които се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност, които подлежат на обжалване в седмодневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс;
решението в делбеното производство, което съдът постановява по претенциите на съделителите за сметки, решението за изнасяне на неподеляем имот на публична продан, решението за възлагане на неподеляем имот на един от съделителите и решението за обявяване на окончателния разделителен протокол, подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най - късното решение
неприсъственото решение не подлежи на обжалване, но в едномесечен от връчването му страната, срещу която е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в делото
решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване,
налице са и други специални хипотези, които уреждат срокове за обжалване на съдебно решение - напр. решение за вписване на политическа партия - срокът е седемдневен.
13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?
Не е предвидена възможност съдът да скъсява определени от него или от закона срокове, а само да продължава сроковете по молба на страните. Не могат да бъдат продължавани от съда само сроковете за обжалване на решения и определения и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, както и срокът за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

Няма пречка обаче съдът да промени по свой почин или по молба на някоя от страните датата на съдебното заседание, като го насрочи за по - ранна или по - късна дата, когато важни обстоятелства налагат това. В тези случаи обаче съдът следва да съобщи на страните за новата дата, като връчването на съобщението следва да бъде извършено най - късно една седмица до датата на заседанието.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?
Процесуалните норми на ГПК , включително и тези относно продължаването на срока, се прилагат за всички участници в производството, независимо от тяхното местопребиваване.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?
Общото правило е, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Като продължение на това правило ГПК предвижда изрично, че ако недостатъците на исковата молба не бъдат отстранени в срок, същата се връща; ако жалбата, молбата за отмяна или възражението срещу издадена заповед за изпълнение са подадени след изтичането на срока, те се връщат като просрочени, ако страната не представи в определените срокове доказателствата, с които разполага, те няма да бъдат приети по делото, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Неспазването на процесуалните срокове преклудира възможността за упражняване на съответните права, за които тези срокове са предвидени.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?
Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на процесуалното действие.

Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, като в нея се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й. Молбата се подава пред съда, пред който е следвало да бъде извършено съответното процесуално действие. Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срок, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.

Молбата се разглежда задължително в открито съдебно заседание. Ако същата бъде уважена, преклудираните права се възстановяват.

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Последна актуализация: 18/06/2020


Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/bavnoto-pravosydie-obshtestven-problem/#ixzz6rm6beFve

https://e-justice.europa.eu/content_procedural_time_limits-279-bg-maximizeMS_EJN-bg.do?member=1#toc_1



Гласувай:
5
0



1. dalida - Грешки при българското правосъдие и морал
12.04 04:43
КОРУПЦИЯТА С ГОЛЕМИТЕ ОЧИ
Истинската корупция, многократно съм го повтарял и писал, е в правораздаването по граждански дела. Това е скрита от погледа на журналисти и медии, на външен вид напълно благопристойна корупция. Тя не присъства по страниците на печатни издания или в телевизионни предавания. Не предизвиква активен интерес в обществото. Поради това е в известен смисъл незабележима. Засегнатите от многобройните и проявни форми граждани и юридически лица даже, поради нейната трудна разпознаваемост, не смеят да я нарекат със собственото й име. И са склонни да си обясняват с обикновени човешки категории, това неимоверно уродливо явление на тотално загнилото, духовно, нравствено и човешки общество, като българското, борбата с което уродливо явление и за преодоляването му, изглежда безнадеждно трудна и продължителна до безкрайност.
БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ СЕ ПОДИГРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

При корупцията в гражданското правораздаване, за разлика от тази при правораздаването по наказателни дела, от изключително значение е съдийската тога. Сложена върху тялото на съдията, тя превръща цивилния човек, от когото в правораздаването по граждански дела нищо не зависи, във всесилния разпоредител с процеса и делото, в този, от чиято воля и решения се определят човешки съдби, имуществени и неимуществени права и интереси на гражданите и юридическите лица. На този всесилен разпоредител, зад могъщото прикритие на тогата, му е позволено да бъде юридически откровено неграмотен, за което заслужава присмех, от колегите юристи, както и от участниците в процеса. Да се присмиват колкото желаят. В процеса, с тога и на съдийската банка, той е „уважаеми господин/ госпожо съдия!” и мненията на колегите юристи и публиката в съдебната зала, за качествата на съдията, са без всякакво значение. Не подлежат на контрол и са невидими за гражданите и обществото и емоционалните състояния на съдията под тогата. Не подлежат на контрол и всевъзможни въздействия и влияния – икономически, политически, служебни, проблеми в обществото и семейството, взаимоотношения с роднини, приятели, колеги, които не могат да минават покрай зрялата личност на съдията, без да натоварват с положителни или отрицателни емоции психиката му. А те имат голямо значение и сериозно влияят върху конкретните му постъпки и решения, при разглеждането, възприемането и оценката на обстоятелствата и фактите по делото и неговото правилно решаване.
цитирай
2. zaw12929 - НАСТАВА СИСТЕМА СЛЕД 2010- НА ПО...
12.04 08:57
НАСТАВА СИСТЕМА СЛЕД 2010- НА ПОГОЛОВНА НАРУШАВАНЕ ЗАКОНИТЕ- ХАРМОНИЗИРАНИ С ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ТО ЗАСТАНА, КАТО ЗАВЕСА, ЗАД КОЯТО ЗАКОНИТЕ НЕ СЕ ПРИЛАГАХА- БАНКИ, ДОСТАВЧИЦИ ЧРЕЗ ЗАПОВЕДНИТЕ ДЕЛА ОГРАБИ ЖЕСТОКО ХОРАТА- ЧРЕЗ ПРОТИВОПРАВНИ КЛАУЗИ ОТНЕМАХА ЖИЛИЩА, ПРАВЕХА НЕВИННИ ДЛЪЖНИЦИ, ИЗОЛИРВАХА ХОРАТА ОТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА УЧАСТВАТ В СЪДЕБНИТЕ ПРОЦЕСИ СРЕЩУ ТЯХ- А ПРЕД СЪДА В СТРАСБУРГ ( И ПРЕД ОЛАФ ) СЛОЖИХА МИСИИ, ПРОКУРОРИ, КОИТО НЕ САМО ДА ПРЕДОТВРАТЯВАТ ВЛИЗАНЕТО НА ОПЛАКВАНИЯТА В ОЛАФ И СЪДА ПО ПРАВАТА В СТРАСБУРГ, ( КОИТО И СЕГА СА ТАМ) ПЪРВО- ЗА ДА СПРАТ ЖАЛБАТА, ВТОРО- ЗА ДА НАКАЖАТ, СМАЧКАТ ВСЕКИ СТИНАЛ С ЖАЛБА ДО ОЛАФ И СТРАСБУРГ И ТЕ НЕЗАБАВНО ТРЯБВА НЕ САМО ДА СЕ МАХНАТ ОТ ТАМ И ДА ПОНЕСАТ ОТГОВОРНОСТ ЗАРАДИ АНТИ ЧОВЕШКАТА СИ ДЕЙНОСТ.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31