На въпроса кого представлява днес Земеделският съюз, най-верен отговор дава избирателят. Ала той както често се случва у нас може да бъде измамен. Новосъздадените след 10.11.1989г. партии нямащи история и национални принципи, в голямата си част прекопираха принципите и програмите на старите партии в това число и на БЗНС и излязоха на политическият пазар да ги продават като свои. Нещо повече – тези малки новоизлюпени еднодневки започнаха да внушават на обществото, че Земеделският съюз не може и не трябва да играе голяма роля в политиката поради това, че селяните които той представлява вече са малък процент от българското население. Наистина днес земеделското съсловие не е мнозинство от народа ни, но има един факт който едва ли някой може да оспори, че това съсловие колкото и малко да е то – то е което крепи на плещите си изцяло държавният живот на България /виж първи принцип на БЗНС/. Тръгне ли правителство или партия да погазва този принцип то неминуемо търпи крах и разруха.

            Ние имаме уникалната възможност да бъдем част от един съюз, който произхожда от селското съсловие, защитава го, бори се за него и е дал свидни жертви и не зависи от численността му, а от значимостта на неговият производствен продукт, от важността на земята, която храни населението ни. На някои партийни лидери от лява и от дясно, много им се иска БЗНС да изостави своя земеделски корен и да се превърне в подобна на тях партия без пряка връзка с конкретно съсловие. Това е невъзможно, защото народът няма да го позволи. В душата на българина има по рождение вградена една нишка, която го свързва със земеделското съсловие и тя е много здрава и трайна. Не случайно на една национална конференция на БЗНС в приветствието си към делегатите поетът - сатирик Радой Ралин каза: ”Земеделски съюз ще има до тогава, до когато човек ходи по земята”. Радой Ралин за когото може да се каже, че никога не е бил земеделец, обвързва съществуването на Съюза със земята, а не с хората които я обработват. 

            В началото на 1990г. редакцията на “Черноморски фар“ изпраща своя млад журналист Йово Николов да посети всички новосъздадени партии и да напише впечатленията си за техните програми. Николов излезе с много похвален материал за новосъздаденото БЗНС -Никола Петков, който материал изненада самите нас земеделците. Той твърдеше, че единствено ние земеделците сме ориентирани към народа и ние сме единствените, които можем да направим нещо по-добро за този изстрадал народ. Пак по това време във в-к “Кооперативно село” излезе голяма статия на професор Тодор Вълчев озаглавена “Външният дълг и селското стопанство“. В нея г-н Вълчев пише: ”Едно е сигурно – сключените външни заеми не са били предназначени за развитието на селското стопанство“ и “Както винаги в трудни времена, така и сега обръщаме поглед към българското село. Повечето икономисти са на мнение, че именно селското стопанство /а не други отрасли/ би могло бързо и със сравнително ограничени инвестиции да осигури нарастване на продукцията в това число и на експорта”. Един от популярните и уважавани икономисти без да е земеделец по убеждение твърди, че земеделското съсловие е това, което ще спаси България, ако бъде подпомогнато с ограничени инвестиции. 

            Поетът, журналистът, професорът - всеки по своему, свързват живота на българина, съдбата на България и нейното бъдеще със земеделското съсловие и със земята без чиито нейни продукти човек не може да живее. Това същото съсловие си има свой съюз, с програма - чист и неопетнен исторически капитал. Тези принципи в трудни времена и в условията на икономическа криза се превръщат в общонародни. За тях започва да говори целият на род и да търси спасението в тяхното прилагане чрез лостовете на власта. Създава се спонтанно едно народно земеделско движение. То има протестен характер и издига в свои лозунги вековните принципи на Земеделският съюз. Но нека да си припомним зимата на 1996-1997г. Протестиращите осъвремениха земеделските принципи без някой да ги е учил, но това ставаше инстиктивно: настояваше се за премахване на привилегии /десети принцип/, обявиха се срещу диктатурата и насилието /девети принцип/, искаше се справедливо разпределение на материалните и културни блага /седемнадесети принцип/, подпомагане бедните и пенсионерите /петнадесети принцип/, проверка на спекулативният капитал и откраднатите пари от комунистическата мафия /двадесети принцип/. Тези примери показват, че спонтанното гражданско протестно движение със своите искания покриваха изцяло нашите принципи. Те бяха идейно с нас и ние бяхме редом с тях . 

            При създаване на условия на политическата сцена да се появи народно протестно движение, политическото ръководство на съюза трябва да има инстинкта за появата му и да поеме отговорност за оглавяването му, защото то при всички случаи ще проповядва нашите идеи. Ако абдикираме от нашите принципи и се гушим зад новоизлюпените лъжедемократи –кокаланковци за какво сме тогава?

            Ние трябва да имаме самочувствието, че нашите принципи се изповядват от едно широко народно земеделско движение, което ще оглавим, за да помогнем на държавата си да се измъкне по бързо от батака. И накрая, ако трябва да отговорим на въпроса “Кого представлява земеделският съюз“ то отговорът е, че ние представляваме едно широко народно земеделско движение, което проповядва нашите принципи.

Вестник: Народно зем. знаме, м.05.2001г. - Петко Ношков