Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2013 21:31 - Кривата гора
Автор: andri Категория: Туризъм   
Прочетен: 1901 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                               НЕВЕРОЯТНИ ФЕНОМЕНИ


 Кривите дървета.Намират се в северозападна Полша (близо до Грифино).

                                  image


Около 400 иглолистни дървета са израсли така сякаш са приклекнали – при това всичките в една посока (на север). Тази група дървета е посадена през 1930 и е обградена от нормални прави борове. Площта на тази територия е 1,7 хектара. Сега така наречената крива гора е природен паметник, и строго се охранява, а сеченето и е абсолютно забранено.

Но фактът си остава факт: повече от 400 дървета имат практически еднакви криви извивки на стволовете си. На 25 см от земята дърветата се изкривяват на север , а след това стволът им отново се изправя. Никой няма и понятие, защо те растат точно по този начин.

В Кривата гора се срещат екземпляри и с много по-извити стволове. Предполага се, че това се е получило в резултат на човешка намеса, но не е доказано. Изглежда дърветата са подложени на някаква механична сила за да израстат по този начин.



02. Избата на Дявола, тя е ложето на  едно от най – известните чилийски вина, произхождащо от винарната „Конча и Торо”, чиито лозунг е „Легендата на виното”.
сн.

Вината от чилийски произход се радват на голяма слава поради качеството си и отличния си вкус.

Легендата започва да се разпространява през средата на втората половина на 19 век (1871 год.), когато дон Мелчор де Конча и Торо, собственик и основател на „Винарна Конча и Торо” (Чили), запазва своите най – добри ботилки вино за себе си и за своите роднини. Постепенно тези бутилирани съкровища странно се изпаряват, въпреки че избата била пазена под ключ. Дон Мелчор нямал по – добра идея от тази да разпространи мрачен слух, че избите му били обитавани от Дявола.

Слухът бил достатъчен, за да спре изчезването на най – добрите му ботилки с вино. Тази легенда си проправила път между населението и по този начин се родило най – известното чилийско вино, което с основание е наричано „Избата на Дявола”.


Легендата за виното „Избата на Дявола” може би е най – известната, но не е единствената за него. Съществуват и някои други, които също са изпълнени с много фантазия и очарователни истории.

Една от най – известните е тази за появата на виното.

Тази история произхожда от близкия изток,  от Персия. Историята разказва, че един император съхранявал грозде в избите си, което започнало да ферментира и отделяло специфичен аромат на вино. Този аромат бил сбъркан от обитателите на селището за отрова. Една куртизанка научила за тези слухове и решила да се самоубие като опита от невероятната отрова. Императорът разбрал за фаталното решение на жената и се запътил към избите, очаквайки да намери мъртвото й тяло. За негова изненада, обаче, той я открил щастливо и безгрижно  да танцува. Така било открито виното!

03. Тайните оръжия на древния свят

Опитите за създаване на оръжия за масово поразяване започват още в дълбоката древност. В случая не става въпрос само за древноиндийските легенди, разказващи за „летящи бойни кораби”, снабдени с изключително мощни и изпепеляващи всичко пред себе си оръжия, нито пък за „свръхоръжието на Йехова”, както в Библията се рисува Ковчега на завета, а за съвсем реални открития, подробно описани в трудовете на античните и средновековни хроники. При това, някои от тях силно напомнят съществуващите днес химически, бактериологични или лазерни оръжия, макар че поразяващата им сила е била далеч по-слаба, а използването им нерядко е гонело по-скоро психологически резултат.

Опитите за създаване на „бактериологични оръжия”. Известно е, че нахлуващите от изток хунски орди, а по-късно и монголите, бомбардирали обсадените от тях градове (с помощта на катапулти) с глинени гърнета, пълни със заразени от чума гризачи. Има немалко древни и средновековни гравюри, показващи как през стените на обсаждани крепости се прехвърлят трупове на умрели животни с надеждата да бъде предизвикана епидемия сред защитниците им. Разбира се, подобни експерименти следва по-скоро да се разглеждат като епизоди от историята на човешката лудост, отколкото от тази на военната техника. Защото едно оръжие може да се нарече „бактиериологично” само ако онзи, който го използва не рискува също да пострада от него. А в древността такива гаранции въобще не са съществували.

Малко по-различно стои въпросът с тъй наречените „топлинни” и „лъчеви” оръжия. Известни са много легенди за използвани в древността своеобразни „Лъчи на смъртта”, но най-известната е тази за „Огледалото на Архимед”. Създаването му е подробно описано в трудовете на живелия през ІІ век пр. н. е. гръцки писател Лукиан, многократно цитиран по-късно от учени, философи и художници от епохата на Възраждането. Според Лукиан, Архимед направил огромно шестоъгълно огледало, съставено от множество малки четириъгълни огледалца. Всяко от тях се крепяло на лагери и се задвижвало със специални метални вериги. По този начин огледалата можели да бъдат поставени под такъв ъгъл, че отразените от тях слънчеви лъчи да се фокусират в една точка, на разстояние полет на стрела от огледалото. По време на обсадата на Сиракуза от римляните (211 пр.н.е.), Архимед успял по този начин да запали няколко римски кораба.

Историята е добре известна, а редица учени виждат в огледалото на Архимед първообраза на днешния лазер.


04. Диамантът Кулинан. Той  е най-големият и известен диамант в света. Той бил открит през 1905 г. от обикновен работник около Претория, Южна Африка.

Диамантът бил подарен на английския крал Едуард VII. При обработката „Кулинан” бил разцепен на 105 части. Най-голямата от 516,5 карата получила името „Звездата на Африка”.

Легендата разказва, че туземецът Томас Еван Пауъл бил нает от предприемача Кулинан по време на диамантената треска в Африка. Кулинан решил да разработи рудник, кръстил го „Премиер”, но по време на изкопните работи се наложило да се изкопае кладенец, за да се търси вода. Само на 30 см. работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Туземците се опитвали да разбият най-големия в света диамант, чиито размери се оказали 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен „Кулинан” на собственика на мината. Хората се стичали на тълпи да гледат диаманта в банката на Йоханесбург, където бил изложен.

През 1907 г. бил купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но кралят не спазил съвсем обещанието си – още на следващата година диамантът „Кулинан” бил отнесен в Амстердам на най-добрия ювелир Йозеф Аскер, който получил поръчка да раздели с един удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца минали в изучаване на структурата на камъка, за да се избере най-подходящата точка за удара. Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили девет големи камъка и сто по-малки. Шлифоването им отнело две години на майстора. След седем години обработката на основните камъни на „Кулинан” била завършена.




Гласувай:
9
0



1. mt46 - Поздрав!...
14.12.2013 21:57
Нищо, че са криви! Важното е, че не са отсечени...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031